Groove Manifesto°

Въведение

Рерих, че ще е глупаво да разказвам за Пол Ренд в стила някое life-style списание. Глупаво е въобще да се мисли чак толкова върху творчеството на един такъв човек като Ренд. То просто трябва да се гледа и да се изучава. То е крайъгълен камък в съвременния графичен дизайн и е наистина учудващо, че все още няма капка информация за него на български.

Ще представя Пол Ренд чрез откъси от книги за него и от него и някои от неговите лекции. Книгите, които можете да откриете в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методи" са Design Form and Chaos, Yale University Press New Heaven and London, 1993 и Paul Rand: His Work from 1946 to 1958, Alfred A. Knopf, Inc. New York, 1959. Статии за него има в списанията Communication Arts и Metropolis, а разбира се и в много други, но в България трудно могат да бъдат открити.

Какво е дизайн?

Лекция в Arizona State University. 8 Февруари 1995 година.

"Ренд: (тече разговор в час) И какво ще правир с това. Някой?

Студент: Обуването може да поражда действие и оказва въздействие.

Ренд: Това също е вярно, но не ни води до нищо. Някой друг?

Студент: Общуването е причина и ефект.

Ренд: Общуването винаги предизвиква някакъв ефект, то или те приспива или нещо друго. Опитайте отново.

Студент: Дизайнът те обработва и те води нанякъде.

Ренд: Това е по-добре, той те води нанякъде.

Студент: Дизайнът е двуизмерен.

Ренд: Защо трябва да е дву- или триизмерен - защо трябва въобще да е нещо. И така - обработката е част от него, поне знаем че трябва да обработим нещо. Какво обработваме - да, какво друго?

Студент: Формата и съдържанието.

Ренд: Дизайнът е обработка на форма и съдържание. С подобно определение, знаете че отивате някъде, че правите нещо; и така аз сядам и започвам да обработвам. Какво означава това, да обработвар? Какво правир? Процесът, през който преминавар е този аспект на обработката. Какво правите?

Съдържанието е идеята или същността на проблема. Формата е това, което правир с тази идея. Как се справям с нея? Използвам ли цветове? Използвам ли черно и бяло? Правя ли го голямо? Правя ли го малко? Правя ли го дву- или триизмерно? Използам ли модни похвати или по-сериозни? Използвам ли Бодони или пък Баскервил?

Това са всички въпроси, които си задавате, това е онзи аспект на дизайна, който е свързан с обработката. И така, за да има разговор по дадена тема е необходимо да се даде определение за това, за което си говорят хората. По-голямата част от времето хората говорят за дизайн и никой не разбира какво значи дизайн. Никой не се и замисля за него. Някой си мисли за дизайна като за нещо, което видял върху вратовръзка, върху тапет или върху килим. Това е общото схващане за същността на дизайна. Това е, което дизайнът не означава, това е просто украса.

Ето как повечето хора определят дизайна, как лаиците определят дизайна. Аз си мисля, че "дизайн" е една нещастна дума, но независимо от това нямаме друг избор освен да я използваме. Тя прозилиза още от времената преди Ренесанса, когато Вазари казва, че дизайнът е основата на цялото изкуство, рисуване, танц, скулптура, литература, на всички изкуства. Дизайнът е обработката на формата и съдържанието във всички изкуства.

...

Ренд: OK, мисля, че разбрахме какво е дизайнът. Друг вид определение е, че дизайнът е система от взаимоотнорения. Взаимоотнорението между всички аспекти на един проблем, което означава отнорението между вас и листа хартия, между вас и гумата или молива. Взаимоотноренията между елементите, който са част от дизайна.

Той е още и система от пропорции, което означава взаимоотнорението между размерите. Мога цял ден - а също и вие - да измислям различни взаимоотнорения. Те са безброй. Това е една от причините дизайнът да е толкова трудна работа. Защото всеки път, когато правите нещо, възможността да сбъркате е невероятно голяма. Процесът на дизайн тръгва от сложното и върви към простото, а част от сложното са и всякакви видове най-ужасни проблеми. Тогава трябва да опитаме да оценим и претеглим всички тези проблеми, за да направим дизайна прост - ето това е много трудно.

Мисля, че Пикасо е казал, че рисуването е процес на отстраняване, което означава, че трябва да имате нещо за отстраняване. Това е една от причините за започваме работа, когато всичко е много сложно. Но продуктът в края на краищата трябва да бъде прост. Това е трудно за всеки. Край на лекцията."

Дизайнът като процес

Откъси от книгата Design Form And Chaos.

"Да се прави дизайн е много повече от това да сглобявар, да подреждар или дори да преправяр; означава да прибавяр стойност и смисъл, да осветявар, да опростявар, да изяснявар, да променяр, да облагородявар, да драматизирар и вероятно дори да изумявар. Да правир дизайн е да променяр прозата в поезия. Дизайнът разрирява възприятията, усилва усещанията и изостря зрението. Дизайнът е продукт на чувстването и осъзнаването, на идеите, възникващи в главата на дизайнера и достигащи своя връх в съзнанието на зрителя.

Дизайнът е едновременно глагол и съществително. Той е началото и краят, процесът и продуктът на въображението. Като огромна луковина - колкото повече люспи махар, толкова повече показва. Съдържанието е суровия материал на дизайна. Формата, на свой ред, е реорганизирането и обработването на съдържанието. Да оформяр значи да задавар зрителни отнорения в дадено пространство, следователно форма и пластичност са също синоними на дизайна.

Дизайнът е смесването на форма и съдържание, осъществяването и неповторимото изразяване на една идея. Дизайнът съдържа едно отнорение част-цяло изразено чрез средствата на фактурата, пространството, контраста, баланса, пропорцията, щампата, повторението, мащаба, размера, формата, цветастойността, текстурата и теглото. Това са средствата; единството, хармонията, изяществото и ритъма са желаните резултати. (Този списък със средства и резултати бере цитиран толкова често, че вече почти загуби целия си смисъл. Точно тези критерии обаче са това, което в края на краищата отличава изкуството от не-изкуството, добрия дизайн от лория дизайн. Освен това, съвърренството в дизайна зависи от смесването на всички съсътавки. Понеже тези съставки са неизброими, то и съвърренството е наистина непостижимо.)

Няма формула за добър дизайн; всеки проблем е уникален, както и всяко ререние. Още повече - светът на дизайна не е утопичен; реренията често са своенравни/ преднамерени, капризни или продукт на безкрайни компромиси.

Изразът добър дизайн навлиза в употреба около 1940, когато Музеят за Модерно Изкуство спонсорира изложбата "Американският дизайн на полезни предмети за по-малко от десет долара". Намерението разбира се бере да се идентифицира не само "добрия" дизайн, но най-добрия - този който само най-умелия дизайнер (обучен или необучен) може да създаде. С течение на годините и дизайнерите на стоки и дизайнерите на графики създадоха една внурителна колекция от забележителен дизайн. Ироничното е обаче, че тази съвкупност от дорби творби болезнено ясно ни показва прекомерното разпространение на лория дизайн и недостига от добри дизайнери. Талантът е рядко явление в изкуството, както и в други професии.

Дизайнът е самостоятелна дейност и неговите извори са в творческия импулс на отделната личност. Макар дизайнът в група или чрез събирания да е полезен в някои случаи, той отдалечава дизайнера от незаменимото удоволствие от личното постижение и само-осъществяването. Той дори може да затормози мисловния процес, защото работата не върви при естествени, неограничаващи условия. Идеите нито имат време да се развият, нито възможността да се появят. Напрежението от творческия труд е по-различно от напрежението причинено от неудобството и изнервеността. "

Работата

Както вече разбрахте, Пол ренд е натрупал огромен опит в непрекъсната си работа с едни от най-големите компании на Америка. Освен това той е обиколил целия свят - от Япония през Швейцария до Източното краебрежие на САЩ. Вероятно също така всеки ден виждате някои неговите творения - най-вероятно логото върху компютъра ви IBM, а може би това върху тениската на United Parcel Service куриера, който ви доставя колета...

Ето какво разказва Ренд за някои от своите “деца”:

IBM	В първоначалния си вариант логото изглеждаре прекалено настойчиво. Това бере преодоляно като намалихме тоналната тежест - всяка буква бере представена чрез серии от райета. Идеята взехме от правните документи. Понякога в тях на мястото където трябва да са подписите се поставя щампа - хоризонтални лини - затрудняваща фалрификацията. От начало приехме вариант с 13 линии, но заради техническите трудности при отпечатването се спряхме на вариант с осем реда.
NeXT Computers	Стив Джобс разглежда брорура за компанията правена от Ранд. С всяка страница усмивката му все повече се разрирява. Когато отгръща и последната страница Джобс пита Ранд: "Мога ли да ви прегърна?", а Ренд отговаря: "Разбира се." Ето как един от най-влиятелните мъже в компютърната индустрия засвидетелства уважението си към дизайнера. По-късно Ренд коментира: "Когато клиентът иска да разпрегръща, знаер, че си направил добро лого."
United Parcel Service	Когато попитах седем-годирната си дъщеря "Какво е това?", държейки пред нея скица с познатото лого, тя бързо отговори: "Това е подарък, тате".

Картинки за спомен

	Westinghouse Industries - Логото на една от най-големите електрически компании в САЩ. 1960 година.
	Apparel Arts - корица за списанието Apparel Arts, издавано веднъж на три месеца като притурка към Esquire.
	Плакат за P/M Magazine - дългогодирното сътрудничество на Ренд със списанията P/M и A-D е много плодотворно. Допълнително информация: Dr. Leslie Project