"Личности" са хората, чиито постижения в интериорния и промишления дизайн, архитектурата, изобразителното изкуство, уеб дизайна и въобще всички визуални изкуства са наистина забележителни и заради които в известна степен светът около нас изглежда така, както го виждаме днес.

Ако се интересувате или мислите, че ще е добре да разкажем за някой ваш любим артист - пишете. И доколкото основната част от вас се занимават със създаване на уеб сайтове искам да отбележа, че ако вникнете в това, което е написано по-долу, ще откриете важни принципи, които да използвате в работата си.

Въведение

Невил Броуди е роден през 1957 година в местенцето Сотгейт в Англия, където се сливат двете култури на неговата родина: осветените от неона конструкции на лондонския Уест Енд и селският пейзаж на Хартфордшир.

Броуди започва своето художествено образование през 1975-та година в Hornsey College of Art.

В 1976 г. той продължава обучението си в London College of Print (LCP), едно от най-престижните учебни заведения на Европа.

Пънкар - революционер

В този период той се увлича от такива течния в изкуството като дадаизма, контруктивизма, експресионизма и ситуационизма. Сред художниците оказали най-силно влияние върху него са Александър Родченко, Ел Лисицки и Курт Швиттерс. Младият Броуди се увлича от творчеството на Уилям Бъроуз и работите на дизайнера Барни Бабълс.

В края на седемдесетте години Броуди, както и всичките му съвременници, преболедува пънк-дивжението, внесло в изкуството нова енергия и нов език. В художествените учебни заведения тогава се смесват улично-провокативната и революционно-университетската култури. На втората година от учението си Броуди за малко да бъде изключен от LCP за това, че в една от своите работи обърнал портрет на кралицата на пощенска марка. Той шокирал проподавателите със своите оформителски експерименти с журналната културата на фензините, получила по това време популярност сред студентските среди. Обичайните оценка, която получавали неговите работи от преподаватели в колежа: "това няма комерсилно бъдеще", се превърнали в ирония, когато пънкът започнал да завоюва огромна младежка аудитория. Броуди обяснявал успеха на новото движение с това, че "пънкът навлиза в бизнеса, играейки открито по правилата на маркетинга. Аз мисля, че именно това хората намирват за най-шокиращо в пънка".

В началото на осемдесетте години Броуди се занимава с оформление на обложки за грамофонни плочи. В качеството си на арт директор на Fetish Records, той успява безпрепятсвено да реализира най-беумните си дизайнерски замисли. В тези времена Броуди активно използва фигуративните илюстрации, които е правил сам: в колежа бил нелош художник.

The Face

Но истинската му работа на ниво типография започва с идването му в списанието "The Face" (1981-1986 г.) - работа, която ще му донесе световна слава. Броуди направил такова списание, каквото никой не бил правил преди. "The Face" е своего рода изследване на възможностите за промяна на контекста чрез визуални средства. Агресивният дизайн, първичен по отношение на текста, актвината работа с шрифта, най-различните прийоми - започвайки от намаляването на заглавието до минимални размери и завършвайки с тотално деформиране на буквите. В същност , това било началото на "новата вълна" в графичния дизайн на осемдесетте години. А ако се смята и това, че "The Face" е комерсиално издание, то можем да си представим каква революция е извършил Броуди, изменяйки възгледите върху рекламата, периодиката и шоу-бизнеса въобще.

"The Face" става своеобразна "Style Bible" за графичния дизайн на осемдесетте. От "The Face" очаквали ежеседмични стилистически промени. "Променяйки се постянно, можеш да си оставаш както преди. И ако този принцип за изменения стане традиция - променяйте се в друго отношение". За кратко време Броуди се сдобива с редица подражатели. В редакцията се обаждали хора, опитващи се да разберат техническите подробности около оформлението на списанието, след което Броуди намирал в пресата поредното поредната имитация, от което бил страшно раздразнен: за него допълнителна задача станало това да направи нещо, "което другите трудно биха изкопирали".

В крайна сметка последната година работа от работата на Невил Броуди в "The Face" става забележителна с това, че всяко заглавие се правело на ръка според специфичното му предназначение. Самият художник характеризира този период така: "Нямаше къде да се продължи по-нататък. Иначе просто щяхме да се побъркаме".

"Аз показвах, поне така ми се струваше, посока за търсене и размисъл, а не готови решения, - казва Броуди, - подобна концепция вие можете да наблюдавате сега в работата на Дейвид Карсън в RayGun".

"The Face" не е единственото списание, над което е работил Невил Броуди. Следвали "New Socialist", "City Limits", "Vive" и "Arena", където художникът разработвал други концепции за оформление - от конструктивистка до минималистична. Броуди, както и преди, но вече с репутацията на най-влиятелния авторитет на графичния дизайн през осемдесетте години, оформя книги и плочи, прави плакати и проектира нови шрифтовеКъм него се обръщат чуждестранни издания като италианските списания "Per Lui", "Lei" и френското ""Actuel". Многочислени телевизионни компании и предавания поръчват на Броуди изготвянето на фирмените знаци.

През 1987 г. Броуди откива в Лондон собствено студио - Brody Studio, към което за оформления се обръщат истински ценители. Между другото, тогава девет от десетте най-добри студия за дизайн са в столицата на Великобритания, така че конкуренцията била невероятно силна.

Клиенти на стидиото стават Haus der Kulturen der Welt в Берлин, Men’s Bigi и Parco в Токио, Dutch PTT, германският кабелен телевизионен канал Premiere и австрийската телевизонна компания ORF.

Септември 1987 година на бял свят излиза първият албум The Graphic Language of Neville Brody, окончателно залепяйки за дизайнера статуса на звезда от най-голяма величина. Този албум слага край на докомпютъурната ера в живота и творчеството на художника: на следващата година след издаването на монографията, за Броуди започва нов живот в новия свят на електронните комуникации; започва полагането на основите на нов графичен език - езикът на деветдесетте години.

Компютърната ера

Ако може да се вярва на спомените на Броуди, в периода на преход от ръчна технология към електронна, той преживял силен прелом (както, между другото, всеки художник при първите си контакти с компютъра). Първият компютър, който той започнал да усвоява - Macintosh Plus - го поразил с неудобството при използването му. Предметът от пластмаса наречен "мишка" съвсем не съответствал на представата му за инструмент на художнил. Той признава, че на машина по никакъв начин не можел да направи това, което с лекота правел на ръка. Броуди започва да ненавижда тази странна машина още от първи поглед. Това било през 1987 година.

А през 1988 г. стуиото на Броуди купува първия си компютър - Macintosh SE 2/20 с черно-бял монитор. Навикът за работа с мишка се придобивал по време на игра (играта била Crystal Quest), в която трябвало да се опазиш от летящи ракети. Цялата студия се обучавала с голямо настървение и по този начин периодът на обучение съвпаднал с период на ниска производителност на труда.

Броуди си спомня с ужас за първата поръчка, която му се наложило да изпълни на машина. Това била поръчка от списанието Graphic World. Броуди уверил клиента, че "знае всичко за Макинтош" и преминал към изпълнението. "Това беше най-голямият ми нощен кошмар, понеже наистина не знаех какво да правя. Но това беше важна част от процеса на обучение. Колкото повече затъвах в работата, толкова по-ясно рабирах, че съм попаднал в капан.

И внезапно настъпи момент, когато разбираш, че не машината подчинява теб, а ти контролираш машината. Странно, но точно си спомням как се случи това. Изведнъж си помислих: "Мога да направя това". И открих, че вече е три часа сутринта, а аз работя без да забелязвам това. "

"В края на краищата престанах да използвам молив въобще, - казва Броуди, - и около една година не правих скици с молив". Какво последвало след това, можем да си представим: доколкото възможностите и вариациите, предлагани от машината, са безкрайни и главното, прости за изпълнение, по никакъв начин не можете да се спрете на един единствен вариант, генерирайки все нови и нови, принципно неразличаващи се един от друг и по този начин тъпчете на едно място. Отсъствието на съпротивление от материала се превръща в повърхностност на изпълнението.

За щастие, Броуди бързо разбрал, че такова използване на компютъра много прилича на известния пример от теоричята на вероятностите с макака и пишещата машина (на която макакът рано или късно непременно ще напише "Война и мир"). Казват, че досетил се за опасността да се превърне в макак, Невил Броуди почнал да търси из студиото си молив, но - което е забележителното - не намерил нито един.

Следва нов етап от усвояването на техниката: Броуди започва да прави сложни работи, използвайки повече от една програма: смесените техники от сорта Photoshop+Freehand или QuarkXPress+Illustrator, PhotoPaint+FontStudio и т.н..

"Считам това за необходимо, защото ако вие се концентрирате само на една-две програми, вие рязко ограничавате своята перспектива и възможност за избор. Мисля, че морално задължение на всеки дизайнер е да изучава максимално възможното количество програми."