ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Интервюта

Интервю с Крейг Крюгер.

Разкажи за себе си. С какво си се занимавал досега? Как и кога за пръв път използва Интернет?

Завърших Institute of Art & design в Милоуки преди две години. Преди това за половин семестър учих рисуване, а след това получих диплома за инженер по записите - когато бях една година в Минеаполис. Така че завърших, когато бях на 25, което беше добре, понеже успях да обмисля по-добре какво искам да правя, използвайки различни медии.

За пръв път се сблъсках с Интернет преди около четири години. И наистина тогава го смятах повече като средство за правене на различни справки, отколкото като начин за изява. Все още приемам Мрежата като страхотно функционално средство, като творческата изява сега е една от неговите възможности.

Защо избра Мрежата за своя "творческа среда"? Какво означава Интернет за теб лично? Ако нямаше Flash би ли предпочел да работиш / твориш в уеб?

Не съм я избирал. Мразех дизайна предназначен за екран. Намирах го грозен и прекалено ограничен от технологията. По-голямата част от дизайна се опитваше да превърне печатните материали в дигитални, което не става. Но веднъж започнал да работя в него (дигиталния дизайн), открих, че това е единственото място, на което мога създавам работи, перфектни до толкова доколкото аз мога да ги направя такива, едновременно с това независещи от времето и преходни по природа.

Интернет беше страхотен начин, по който се свързах с всички тези хора, с които не съм и мечтал да се срещна преди. Той е страхотен източник на вдъхновение (и досада понякога). Всъщност не прекарвам много време в "сърфиране" из Мрежата. Това ме отвлича от моята собствена работа. И понеже никога нямам достатъчно време, аз се опитвам да се съсредоточа върху целите си.

Мисля, че без Flash едва ли бих правил нещо в уеб. Това би било като опит за рисуване без платно.

Какво те вдъхновява?

Моето вдъхновение е проблемът. Моето вдъхновение се опитва да направи света по-добро място. Както пишеше в мейл по повод една моя работа - моето вдъхновение "влияе позитивно върху реалността". В по-осезаеми форми - вдъхновявам се от моята околна среда, хора и моменти които са перфектни. И докато моята цел изглежда е един перфектен резултат (непостижимо), тя всъщност е да живея и създавам в един перфектен процес (постижимо, но трудно).

Как изглежда бъдещето на Мрежата? Какво ще бъде нейното отражение върху другите сфери на нашия живот? Как виждаш себе си след 10, 20 или 30 години?

Бъдещето на мрежата ще бъде по-малко, по-бързо и с по-добър дизайн. Дано и дизайнерите, и потребителите напредват с едно и също темпо. Може би ще бъде това, което се предполагаше, че ще бъдат роботите за нас преди 50 години - полезно, приятелско средство, правещо нашия живот по-радостен.

Виждам себе си, правещ нещо съвсем различно след 10, 20 или 30 години, защото имам нуждата да се развивам. Но все имам още много път да извървя :)

Какво мислиш за глобализацията и по-специално за глобалните течения в уеб дизайна? Виждаме как хора от Австралия през Азия и Русия и до Америка правят неща, които не могат да бъдат поставени в някакви регионални категории, т.е. този дизайн е от Русия, този от Обединеното Кралство и т.н.?

Иронията в глобализацията е в това, че тя открива индивидуалното. Ето откъде идва дизайна - не от някоя определена нация. И дизайнът е почти като математиката - едно универсално средство за общуване. Цветът, формата и езикът са общи ценности, които не могат да бъдат разбрани (и след това използвани) от всяка личност от коя да е националност. Има красота във възможността да достигнеш хора от всички краища на света и всички те да разберат твоето съобщение.

Всеки добър дизайнер има собствен стил, но много хора след определен период от време започват да се повтарят - същите идеи, същите техники, все едно и също непрекъснато. Как се предпазваш от "спирането на едно място"?

Това е наистина добър въпрос, но аз мисля, че зависи от намеренията на дизайнера. Когато моят дизайн започне да решава проблеми отново и отново, може да се появи един общ визуален език, но това се дължи на опита да се реши един и същ проблем на функционалността по-добре от предишния дизайн. Мисля, че това което трябва да се запиташ е: "правя ли това единствено заради стила" или " правя ли това, защото ще реши проблема". Повторението също е форма на развитие. То е като свиренето с класически инструмент. Песните са винаги едни и същи, но различни всеки път заради малките нюанси. Мога да работя върху един дизайн със седмици, а за незапознатото око, той ще "изглежда" непроменен, въпреки че в съзнанието си съм преминал през стотици преобразувания. Функционалността на начина, по който той работи наистина се подобрява, не начинът, по който изглежда. Вместо да се стремя към нещо различно, аз се стремя към нещо по-добро.

Flash е просто една програма. Тя има своите ограничения, но и дава някои чудесни възможности. По-граничен или обратното - абсолютно свободен се чувстваш, когато го използваш (особено, когато става дума за типографията)?

Е, ако не бяха моите шрифтове, не бих се вълнувал толкова много за Flash, но винаги съм обичал силата, която дава на креативните личности. Повечето ми притеснения бяха отстранени с идването на Flash MX - освен липсата на контрол върху разстоянието между буквите в динамичен текст. Когато става въпрос за шрифтове, моите намерения са много сериозни и настойчиви. Мисля, че много хора приеха присърце моят дизайн като един вид призив срещу целия този пренадут Flash навсякъде, който всъщност не носи никакъв смисъл.

Говорейки за типография - кажи ни каква е движещата ти сила, когато създаваш тези чудесни пикселни шрифтове?

Те са краен резултат от моята ненавист към anti-aliased шрифтовете :) Не наистина, моите шрифтове са смятам първите пикселни шрифтове, които не се опитват да бъдат футуристични, носталгични или просто глупави. Освен това аз не се опитвах да пресъздавам шрифтове за печат, а останах верен на медията. Четливостта беше основната ми грижа, в резултат на което те бяха освен другото и привлекателни. За мен шрифтовете са перфектният начин да демонстрирам доколко съм завладян от вниманието си към детайла и в същото време помагайки на другите да реализират дизайна си.

Защо реши да продаваш шрифтовете си вместо да ги даваш безплатно?

Беше труден избор, но за да продължавам да правя шрифтове трябваше да започна да ги продавам. Смятам, че получавате нещо, което си заслужава цената. Когато виждам шрифтовете си използвани от компании като Nike и BMW, би било глупаво да не получавам някаква компенсация. Като хвърля поглед назад, смятам че взех правилното решение и съм най-доволен от това, че хората разбраха моето решение. Бих искал да можехме да живеем в един свободен свят, но това не е така.

Вероятно си чувал за Якоб Нийлсен и ползваемостта ("Flash: 99% зле" казва той). Ти използваш Flash и преди време в Reservocation писа, че "за да бъде възприето правилно съобщението ти, трябва да ограничиш до минимум всички възможности за разсейване". Е ли минимализмът ключът към ползваемия уеб дизайн?

Мога да се съглася с това. Има два подхода - единият е като бюфет пълен с всичко-което-можеш-да-изядеш, а другият - като разделното хранене. Оставете хората да се съсредоточат върху това, което искаш да им кажеш и го "поръсете с подправки". Сигурен съм, че Якоб би намразил моя сайт, но моята и неговата идеи за неползваемостта се основават на различни философии. Той се интересува от долната граница, а аз от вдигането на тази долна граница. Как стоят нещата и как биха могли да бъдат са две различни гледни точки.

Какви са твоите критерии, когато оценяваш своята работа или тази на някой друг? Имало ли е моменти, в които не си бил доволен от себе си и работата, което си свършил?

Единственият критерий, към който се придържам е дали съм направил възможно най-много за накарам дизайна да изпълни своя потенциал. Не се боя напълно да променя един дизайн, ако в течение на процеса на работа осъзная, че има и по-добър път. Не мога да изразя колко много мисля за всеки проект и доколко това се отразява върху уникалната ми гледна точка. От нищо не съм напълно доволен, но в същото време вярвам в преходната природа на процеса, така че той никога не е провал. Всичко може да се подобри.

Работиш с едни от най-добрите дизайнери - Ерик, Тай и JD. Доколко за един артист е важна околната среда / общността?

Нямаше да бъда същия дизайнер ако не бяха моите приятели. Мисля, че всеки един от нас е направил другите по-добри. Ерик, Тай и JD са не само страхотни дизайнери, но и страхотни хора. Не мисля, че някога ще има друга група като нас. За съжаление (и за щастие) Fourm се разделя. Когато имаш четири толкова креативни личности, идва момент в който трябва да продължиш търсенето самостоятелно. Всички ние сме си сътрудничили професионално при страхотни проекти, а в личния живот продължаваме да движим заедно. Нашата страст към дизайна заедно с приятелството ни направи Fourm преживяване за цял живот. Независимо къде попадна оттук нататък, винаги ще съм горд от връзката си с тези момчета. А това е само началото.

Вие (Fourm) сте доста известни навсякъде. Клиентите ли избират вас или вие си избирате клиенти? ;)

Като се има предвид липсата на всякакво усилие за намиране на работа, може да се каже, че тя винаги е идвала при нас (и все още идва :)) Ние сме едновременно добри, но и късметлии като се има предвид, че идваме от никъде, а сега имаме доста добро бъдеще.

Какво можем да очакваме от Fourm и особено от Крейг Крюгер в близко бъдеще?

Може би обединяване на Fourm, когато всички изгорим :) От Крейг Крюгер можете да очаквате още шрифтове, още музика, още уеб сайтове и още тиради за дизайна.

Някакви съвети и подсказки за начинаещите уеб дизайнери?

Поставяйте под въпрос мотивацията си. Не оставяйте технологията да води вашия дизайн. Бъдете честни и отворени.

Любими сайтове:

Секцията с линкове ще отговори на този въпрос.

Любими четива:

Tao De Ching, списания (наистина не ми остава време за четене на книги точно сега).

Любима музика:

Bola, Boards of Canada, Daft Punk, John Carpenter soundtracks, стария Aphex Twin & Autechre, Ivy