ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Типография

Шрифтове и дизайнери. От ПараТайп.

Футура (Futura)

Вдъхновени от холандското движение Де Стейл (De Stijl) и руския конструктивизъм, също както и от школата Баухауз (Bauhaus) в Дессау, Германия с нейния девиз "формата определя функцията", европейските дизайнери експлоатират елементарната геометрия през 20-те години на миналия век. Шрифтът Футура (Futura) е отражение на тази страст.

Той бил създаден от немския художник и педагог Паул Ренер (1878-1956). Ренер внедрил елементарните геометрични форми в шрифтовия дизайн и конструирал Футура, използвайки единствено пергел, триъгълник и линийка. Според неговия замисъл, Футура трябвало да стане "шрифтът на нашата епоха". Самото наименование на набора предполагало, че това е шрифтът на бъдещето. Първоначалната концепция на Ренер била съвсем абстрактна. Начертанието на шрифта трябвало да претърпи множество изменения преди фирмата Бауер (Bauer) да го пусне през годините 1927-1930.

В началото наборът имал 6 начертания с различна степен на наситеност, плюс 3 по-тесни начертание и едно контурно. После количеството начертания било увеличено: появили се курсивни и декоративни версии.

Всички черти в едно начертание са проектирани с еднаква дебелина, без контраст, а броят на елементите, съставящи всяка буква, било сведено до минимум. Буквата o, представлява правилна окръжност, а малките a, b, d, p, q били нарисувани като към нея била прибавяна проста права линия. Буквата t е съставена от две перпендикулярни линии, а долният изнесен елемент в j не е закръглен. Главното G няма долния вертикален израстък, а Q представлява правилна окръжност, пресечена с диагонална линия.

Футура и много други геометрически шрифтове в стила гротеск били обожавани от всички в края на 20-те и 30-те година и се тълкували като изражение на съвременността и индустриалната култура. Всяка компания производител на шрифтове се стремяла колкото се може по-скоро да пусне на пазара свой шрифт с подобен външен вид: Ербар 1922-1930 г. на Якоб Ербар/Jackob Erbar, Кабел (Kabel) 1927-1929 г. на Рудолф Кох/Rudolf Koch, Метро (Metro) 1929-30 г. на Уилям Дуигинс/William A. Dwiggins, Темпо (Tempo) 1930-54 г. на Хънтър Мидълтон/R. Hunter Middleton и Спартан (Spartan) 1951-54 г. на Сол Хес/Sol Hess. Геометрическият гротеск имали невероятна популярност до 60-те години, когато започва да доминира така наречения нов гротеск като например Хелветика (Helvetica) и Универс (Univers). Независимо от това Футура се използва широко от съвременните графични дизайнери заради нейната сурова геомeтрия и простота на формите.

Гарамон (Garamond)

Наричат XVI-ти век "златният век на френската типография". Френските издатели и печатари от това време пускали най-изискани книги, използвайки шрифтове от т. нар. стар стил. За направата на своите шрифтове те се вдъхновявали от шрифтовете правени за венецианския издател Алдус Мануций (Aldus Manutius) от известния гравьор Франческо Гриффо (Francesco Griffo). Клод Гарамон (Claude Garamond) бил независим гравьор, чиито шрифтове появили се в книгите издавани в Париж в 30-те години на XVI век, достигали най-високи равнища на художествено съвършенство.

Множество съвременни шрифтови набори, разработени на основата на шрифтовете на френския Ренесанс, носят името Гарамон, започвайки с някои версии от началото на XX век. Всъщност те се опират на начертанието на шрифтовете на Жан Жанон (Jean Jannon), френски букволеяр от началото на XVII век, който използвал шрифтовете на Грамон като образец, повтаряйки тяхната форма с неголеми изменения в някои знаци. Шрифтът Garamond на американската фирма ATF (American Type Founders), проектиран от знаменитите дизайнери Морис Бентън (Morris F. Benton) и Томас Клиланд (T. M. Cleland), по-късно пуснат като Garamond #3 от фирмата Linotype, се основавал на работата на Жанон. Този шрифт провокирал разработката на множество нови версии на шрифтовете на Гарамон от множество производители по целия свят.

Шрифтовете на основата на Garamond се характеризират с широкия просвет в знаците a и e, при което последната има хоризонтална централна линия. Горните и долни изнесени елементи на малките букви имат значителна дължина, горният изнесен елемент на буквата f има силно изразена крикообразна форма. Повечето от горните засечки на малките букви имат триъгълна форма и са наклонени на ляво. Това очевидно е влияние на калиграфията.

Един от най-добрите съвременни шрифтове, изпълнени в традицията на стария стил - Adobe Garamond, е проектиран от американския дизайнер Робърт Слимбах (Robert Slimbach) през 1989 година за фирмата Adobe Systems. След като били изучени историческите източници и множеството съвременни версии на шрифтовете Гарамон, начертанието на Adobe Garamond било изработено въз основа на оригиналните работи на Клод Гарамон, открити в шрифтови образци на букволеярните Egenolff-Berner от 1592 година. Курсивът на Adobe Garamond се основава на курсивите на френския букволеяр от втората половина на XVI-ти век Робер Гранжон (Robert Granjon), намиращи се в същите тези шрифтови образци.

През 1975 година американската фирма ITC (International Typeface Corporation) пуска своя собствена версия на шрифта Garamond, проектирана от дизайнера Тони Стен (Tony Stan). ITC Garamond се отличава с извънредно големите "очи" на малките букви и голямото количество начертания с различна наситеност и пропорции.

Шрифтът Garamond - един от най-популярните шрифтове на нашия век - може да се използва в целия спектър на съвременния графичен дизайн - от книги и акредитации до реклами и външно оформление.

Баскервил (Baskerville)

Когато в 1750 година в Бирмингам английският печатар и типограф Джон Баскервил (John Baskerville, 1706-1775) отворил своя печатница, той започнал да търси начини за постигане на съвършенство в типографията, подобрявайки шрифтовете, печатарските машини, мастилата и хартията. Съществуващите средства не задоволявали майстора. В желанието си да постигне съвършенство във всичко, той пуснал своята първа книга, издание на Вергилий, едва седем години след началото на работата си. През 1758 Баскервил пише в предговора на своето издание на знаменитата книга на Милтън "Изгубеният рай", че възхищението му от красотата на буквите предизвикало желанието му да съдейства за по-нататъшното им усъвършенстване. Шрифтове за Баскервил изсичал постоянният му гравьор Джон Хенди (John Handy), работил при него поне 28 години.

През XVIII век се наблюдава постепенна еволюция във формата на шрифта. В началото на века доминира отворената антиква от стария стил, като например шрифтовете на Уилям Каслон (William Caslon), а в края на столетието тя била заменена от антиквата в нов стил на Джамбатиста Бодони (Giambattista Bodoni) и Фирмен Дидо (Firmin Didot). Шрифтовете на Баскервил се намират в средата на този процес на трансформация и се наричат шрифтове от преходен тип (Transitional).

Баскервил се опитвал да усъвършенства шрифтовете на Каслон чрез увеличаване на контраста между дебелите и тънките линии, правейки засечките по-остри и тънки, променяйки наклона на осите на овалите в кръглите знаци към по-вертикален. Някои букви станали по-широки, а окръглените им линии станали по-близки по форма с правилната окръжност. Знаците станали по-равномерни и последователни по размер и форма.

Баскервил първоначално е работил като калиграф и гравьор върху камъни и това вероятно го е вдъхновило да направи калиграфски извитата опашка на буквата Q, а освен това и курсивните форми на главните J, R, N, T, Y, Z (извивки вместо засечки, краища с капчици). За шрифта са характерни също и приповдигнатият капковиден елемент в горния ляв край на буквата a и незатворената долна примка в буквата g. Курсивът на Баскервил е далеч по-спокоен от този на Каслон, а ъгълът на наклон е по-постоянен.

Макар шрифтовете на Баскервил да не били популярни в Англия, те били приети с възторг във Франция. След смъртта на майст%E