ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Типография

Техниката на колажа. Работа с шрифтовете. От Виктор Вязьминов.

Работата с шрифтове в композиции (и колажи) може да се разглежда от две гледни точки - техническа и художествена. Втората е свързана с резултата или част от него, а първата - с метода и начина за достигане на резултата. Съвременният моден и художествен дизайн предоставя на авторите широки възможности. В този контекст, няма смисъл да се разглежда само работатата с Photoshop, понеже и други пакети за графична обработка имат огромни възможности.

В сравнение с ръкописните шрифтове (изпълнени на ръка от художник-калиграф), компютърните имат един недостатък (той е и тяхно достойнство) - това е невъзможността да се промени начертанието им. Когато се използват за набор на текст (вестници, списания и други) това е голям плюс. За заглавията, подзаглавията и други също... Но през последните години практически за всички видове носители (на информация), работата с шрифта придоби определящо значение. Шрифтът се използва наравно с изображенията не само, за да предаде някаква смислена текстова информация на потребителя, но и като елемент на композицията, като жудожествено средство. Дори понякога илюстрацията се съставя единствено на базата на шрифта като се прилагат композиционни, трансорфмиращи и оптически сподоби и ефекти.

В контекста на тази статия шрифтът е важен не като средство за предаване на смислена логическа информация (мисли), а по-скоро като средство, което помага при създаването или при по-пълното разкриване на някакъв емоционално-чувствен образ.


И от един момент шрифтът (знаци, символи) започва да звучи не като носител на смисъла, а като образ с някои особени свойства, макар да не можем напълно да се абстрахираме от Ю или Б, или М... И този образ обогатява в значителна степен използваните заедно с него традиционни образи - картинки, фотографии или всяко едно изображение, което претендира, че съдържа образ, но не символ.

В етапа на своето формиране и развитие всяка азбука е изминала пътя от картинката до символа, символът (логически или въображаем смисъл; определено в една или друга степен обобщено понятие), който е въплътен в знака или графемата. Цялата изтънченост на нашите възприятия идва от това, че на всеки знак от познатата ни азбука, ние можем да даваме вече готов смисъл или понятие, а непознатите (например, китайските йероглифи) разглеждаме като абстрактна картинка, в най-добрия случай някъде между ушите ни се поражда усещане за някаква източна екзотика, но нищо повече от това...

Работейки с понятия обозначващи реално съществуващи в света предмети (СТОЛ, МАСА, ЧОВЕК, ПТИЦА), ние лесно се справяме на ниво прости изображения, рисунки или фотографии. Но когато се опитаме да изобразим образни или смислови понятия на ниво емоции и състояния (СЪН, МЕЧТА, СТРАХ, СТУД) - веднага усещаме нуждата от някакво опосредствяващо средство-носител на смисъл или състояние. И често ни е нужен символ, явяващ се обобщено изображение - пиктограма или набор графеми, означващи самата дума. И за англичанина наборът от знаци СЪН няма да бъде това, което значи за нас. Но наборът SLEEP ще бъде същото. Работата дори не е в самите графеми (за французина, който също използва латиница, наборът SLEEP далеч няма да бъде това, което той използва, за да обозначи това понятие).

Работа с шрифта в композиции

В шрифтовите композици, както и във всички други, композиционните способи зависят преди всичко от идеята на композицията. А самата идея се определя от пластическия мотив, пространственото (или равнинното) подреждане на елементите в композицията. Пластическият мотив може да се изрази чрез схема. В дадения случай - схема на движение и по-точно, няколко движения. Чрез срещуположни движения може да построи схема на конфликти, сблъсъци, дисонанс.

Обръщаме този "фен" на другата страна и в композицията възниква допълнително динамизъм, поддържан от двата вектора, насочени в една и съща посока.


Освен това значение има и разположението на масите (движението се ускорява или забавя). Ако представим всички елемнти на композицията като обобщени маси, то изведнъж ще стане ясна идеята за изразяване на движенията чрез динамиката на ритъма в отделните форми.


Използвайки общото движение на масите в шрифтовия надпис и променяйки разположението на "фена", можем да получим съвсем различни впечатления - от "излитане", през "полет" и "въртене" до "падане". При това, движението на масите трябва да се управлява с достатъчно мисъл, защото в противен случай в долния пример ситуацията рязко се обръща - създава се усещане за движение наляво (с задника напред :о) и сблъсък с някакво препятствие. Понякога такава подредба може и да не ви направи впечатление и композицията ви вместо патетична да се превърне в трагична или направо комична...


Следващата композиционна схема е пределно проста. Съдържа основен образен обект, и основен смислов (информационнен) обект, върху който се акцентира, а останалото е фон, background. За фона са характерни "щампованите покрития" - достатъчни са равномерни повторения без особени акценти.

Ако сгъстим достатъчно компактно фоновите надписи, то те ще се обединят в трети обект с образа на едно петно и тогава ще трябва да се замислим над неговото разположение спрямо останалите елементи...

Композиционните схеми в колажа или в шрифтовата композиция малко се различават от традиционните схеми, използвани в живописта или графиката. В случая петното от шрифтовото натрупване може да изпълнява както ролята на несъществуващ информационен блок, така и чисто декоративна функция. На следващия пример е показано, как за сметка на петното с шрифтовия блок и няколко хитрости с цветовете, може да се създаде впечатление за нещо зимно (макар и засега да не е ясно какво точно).

Но само да добавим няколко познати естествени елемента и пеизажът веднага придобива смисъл. Ето как например с помощта на петната, ритъма и цветовете се предава настроение и състояние на абтрактно ниво.