ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Типография

Да изберем и използваме шрифтове. От Даниел Уил-Харис.

Шрифт. През целия си живот досега сигурно сте видяли милиарди букви и милиони думи, но може би никога не сте се заглеждали съзнателно в шрифтовете, които четете.

Шрифтът е важен, защото чрез него вие действате на подсъзнанието. Той привлича внимание, подсказва стила и тона на един документ, разнообразява начините, по които читателите осмислят думите и определя усещането, което предизвиква страницата - обикновено без читателят да познае кой шрифт е използван.

ШРИФТЪТ Е ВАШАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ ВЪРХУ ХАРТИЯ.Сменете шрифта и от небрежни ще станете формални, от глупави - сериозни, от улегнали - изискани, от старомодни - модерни.

ШРИФТЪТ Е ОБРАЗ. Ако отивате на важна среща ще се облечете възможно най-добре, но вашите документи също тряба да изглеждат добре. Шрифтът може да засили впечатлението създадено от вас или вашата компания. Ако го използвате постоянно, хората ще започнат да ви свързват с определни шрифтове. Те вероятно ще си спомнят за вас, когато видят този шрифт, без дори да знаят защо.

ШРИФТЪТ Е СИЛА. Шрифтът оказва влияние върху вас дори без съзнателно да го забелязвате. Можете да използвате тази сила в своя полза, за да привличате внимание, да засилите посланието си, да подобрите образа си, но можете и да го пренебрегнете, работейки срещу себе си, казвайки едно нещо с текста си, но внушаващи друго - с шрифта.

ШРИФТЪТ Е КОМУНИКАЦИЯ. Комуникацията означава предоставяне на информация за нашите мисли или емоции на другите. Колкото по-добре комуникирате, толкова по-добре ще ви разбират другите, а и вие самите ще се разбирате, защото мислите, емоциите и около 98% вода са всичко, от което сте направени.

ШРИФТЪТ Е ВАЖЕН. Верният шрифт ще насърчи хората да прочетат вашето съобщение. Грешният шрифт или лошият печатно оформление ще остави посланието ви непрочетено.

Двете най-важни неща, които трябва да запомните

Има цели книги посветени на това как да използваме шрифтовете (аз самият съм написал няколко). Хората прекарват целия си живот изучавайки този занаят. Но ето за какво става въпрос:

Първо:

Шрифтът е на страницата, за да служи на текста. Той трябва да прави думите лесни за четене и да осигурява една удобна среда. Шрифтът не трябва да засенчва текста.

Шрифтът може да е красив и декоративен - но ако предизвиква прекалено голямо внимание към себе си или пък затруднява четенето на текста - тогава той става самостоятелен и разсейващ - като лошата режисура. Разбира се, някои хора ще харесат това и ще ви кажат, че сте страхотни, но те няма да прочетат текста. Така че какъв е смисълът?

Второ:

Няма добри и лоши шрифтове, има уместни и неуместни шрифтове. Помислете за читателите си и за емоцията, която искате да предизвикате. Тогава изберете подходящия шрифт.

Много лесно? Може и така да е. Но ако всеки следваше тези две правила, то вие щяхте да сте изчели доста повече неща и щяхте да разберете по-добре това, което сте прочели.

Психология на шрифта

Въпросът, който най-често ми задават (освен "Ако беше дърво, кой вид щеше да е то?", а отговорът разбира се е "орех") е "Кой шрифт трябва да използвам?"

А отговорът е: "Зависи." Най-важното нещо, което трябва да разберете е, че шрифтът съдържа емоции.

Шрифтът е "емоционален" на подсъзнателно ниво, заради допълнителното значение, което добавя. Един от най-ясните примери, които мога да дам е следният: Helvetica е шрифтът използван в данъчните формуляри. И сега, как бихте се почувствали, когато прочетете нещо напечатано с шрифт Helvetica? Вероятно няма да осъзнаете, че всъщност това е шрифтът използван в данъчните формуляри, дори можете да не знаете, че това е Helvetica. Може да сте останали с впечатлението, че Helvetica е марка малки спорни коли, произвеждани от "Hell", а може и да знаете, че "Helvetica" означава "шведски" на някакъв чужд език (латински). Но всичко това няма значение. Важното е, че сте виждали този шрифт и то при не много приятни обстоятелства.

Естествено това се отнася само до страни, в които Helvetica се използва за данъчни формуляри. В други страни този шрифт може да предизвиква други асоциации.

Кое е уместно?

Ако вашият бизнес е такъв, че трябва да бъде приеман насериозно, например банково дело, то не използвайте засукани шрифтове, защото ще изгубите доверие. Ако сте в бизнеса за забавления, например кетъринг, то не използвайте сериозни шрифтове като Helvetica, защото иначе ще ви вземат за скучни.

Имайки това наум, стигаме до ключа - как да изберем най-добрия шрифт за нашия случай, да намерим най-уместния шрифт. Не най-красивия, не спестяващия най-много място, а най-уместния.

Ако най-важното нещо за вашия документ е да се чете лесно от всеки, на всяка възраст, независимо от силата на зрението, при всякакви условия, тогава шрифтът, който изберете трябва да отговаря на тези условия. Вероятно ще се спрете на шрифт с голяма височина на буквите като например Cheltenham, Melior или пък Serifa. Ако най-важно е документът да изглежда традиционно, то тогава изберете шрифт от рода на Centaur, Bembo, Bodoni, Galliard, Palatino или Weiss. Ако искате нещо обикновено и приятно, то тогава изберете шрифт като Cheltenham, Souvenir или Bitstream Cooper.

Как да определим кой шрифт е формален и кой неформален? Един начин е да го разгледате и да прецените сами за себе си. Друг начин е да покажете примери на читатели и да ги попитате какво им напомня шрифта. Вашата аудитория може да харесва много Helvetica, особено ако се състои предимно от счетоводители. Ето защо, сами виждате, Helvetica наистина има своето място - когато искате да наплашите хората или да изглеждате студени и безсърдечни.

Тук е представен един и същи текст използван в реклама на хотел, но с различни шрифтове. Забележете, че двата варианта предизвикват различни чувства и то единствено чрез смяната на шрифта.

Univers LinoScript

Основното, което трябва да знаете, за да извлечете максимална полза от шрифта

Хората, които работят с шрифтове биха искали да вярвате, че шрифтът е една от най-големите загадки на живота. Те казват неща като: "Не можеш да го използваш правилно без да имаш много години опит" или пък "Сложно е и ако не го направиш правилно ще изглеждаш като идиот." Тези хора приличат на парижаните, които ще ви се подиграват дори ако се оптате да говорите френски, но не съвсем перфектно.

Шрифтът не би трябвало да ви плаши ако си мислите за него по този начин: вие сте гледали шрифтове от години. Вие ги четете откакто сте били дете. Вие знаете как изглеждат. Очевидно е, когато са трудни за четене.

Най-малко 80% от типографията се състои в това да имаш шесто чувство. Наистина, има няколко неща, които сте научили в училище, които ще трябва да забравите, но като цяло - основите на добрия шрифт са точно това - основни.

Ще започнем с правилата. Да, да, знам, вие мразите правилата, но тези са наистина кратки, прости правила - без дати, без столици, простя няколко прости неща, които трябва да запомните. Дори не трабва да ги запомняте. Отбележете си ги някъде и ги използвайте винаги, когато трябва.

  1. Основният текст трябва да бъде между 10 и 12 точки. Използвайте един и същи шрифт, големина и разстояние между редовете навсякъде в основния текст.
  2. Направете достатъчно растояние между редовете. Винаги добавяйте поне по 1 или 2 точки към големината на шрифта. например; ако използвате шрифт с големина 10 точки, то разстоянието между редовете трябва да 12 точки. Ако разстоянието между редовете бъде по-малко, текстът ще стане нечетлив.
  3. Не правете редовете прекалено къси или прекалено дълги. Оптималният размер: над 30 символа или под 70 символа.
  4. Трябва да е ясно къде започват абзаците. Използвайте или отстъп на първия ред или пък разстояние между самите параграфи. Не използвайте и двете. Но използвайте някое от тях задължително.
  5. Оставяйте само един интервал след запетайките, не два.
  6. Не изравнявайте текста и от двете страни ако не ви се налага. Ако го изравните, ще трябва да използвате и сричкопренасяне.
  7. Не подчертавайте нищо, особено заглавията или подзаглавията, защото линиите ги разделят от тякста, към който се отнасят.
  8. Използвайте курсив вместо подчертаване.
  9. Не оставяйте дълги пасажи текст в курсив, удебелени или с главни букви, понеже така се четат по-трудно.
  10. Оставяйте повече празно място над заглавията и по-малко - под тях, а избягвайте и да са изцяло с главни букви. Използвайте подзаглавията свободно, за да помагате на читателите да намерят това, което търсят.