ISSN 1312-0379

Главна > Статии > Мнения

Дизайнът не е терапия. От Кент Далгрен.

Уеб дизайнерите трябва да порастнат, да изоставят артиста в себе си и да прегърнат предизвикателството на ергономичния дизайн.

Преди много, много време аз прекрачих прага и от лекциите по изкуство се прехвърлих на лекциите по Графичен дизайн. Ако сте дете, което наистина харесва изкуството, то Графичният дизайн е областа, в която можете да насочите творческата си енергия, ако искате семейството ви да спре да ви тормози с притесненията си за бъдещето.

За мен това беше начина да съобщя на баща си, кондуктор, че всъщност има шанс неговия първороден син да не свърши дните си като изрод, на който всички се присмиват.

Но... макар моето семейство да беше възхитено от решението ми да се ориентирам към област, в която се изкарват пари от изкуство, аз съвсем не бях. Не за дълго обаче.

Бях разгневен от факта, че учителите отделяха прекалено много време за "не-графичните" елементи на визуалното възприятие. Понеже мислех, че изкуството е средство за самоизява, отделянето на толкова внимание върху празните пространства и шрифтовете и всички други глупости, които не бяха свързани със самите картини, ми се струваха безсмислени и скучни. Аз исках да препускам из цветните полета на неограниченото творене, следван от бели гълъби пеещи неземни песни и всичко това на фона на една сочна дъга.

Боже, не е чудно, че баща ми ме е мислел за съм ненормалник.

Един от учителите ми обаче, наблягаше на факта, че плодовете на графичния дизайн не са за нас - те са за аудиторията, която понякога включва и хора от бизнеса. В контекста на моето изкуство, това изглеждаше направо като "разпродажба". А "разпродажбата" е последното нещо, което искаш да правиш, когато си млад.

Един ден същият този учител каза нещо, което не съм забравил и досега. "Дизайнът е изкуството да се предаде едно съобщение ефективно, като в същото време средството за предаване да се направи невидимо." Тук се съдържаше предизвикателство, творческо ако искате, което ме заплени.

Като погледна назад, този белезнен процес на пренасочване на творческата енергия от само-експресивност в изкуството към ефективна комуникация в дизайна, беше необходим етап в развитието ми като Дизайнер (с главно Д). Ето защо мисля, че Дизайнът като поле за изява страда от криза на самопределянето.

Днес има легиони "дизайнери", които не са направили тази крачка. Те се опират прекалено много на артистичната самоизява, защото повечето от тях никога не са се учили на Графичен дизайн. Или, което е по-важно, никога не са съзрели до професионалния дизайн, осъзнавайки, че дизайнът не е терапия.

И защо им трябва? Photoshop, Illustrator, компютър, цветен принтер и малко време ги превръщат в "графични дизайнери". Как един работодател, който има нужда от дизайнери да открие разликата? "Мога да наема човек с образование за маса пари или пък да наема детенце за далеч по-малко. Така като гледам, това което предлагат е почти едно и също." Пазарът е пълен с тези евтини алтернативи, които обезценяват името на дизайна.

А възможностите за взаимодейстие между ергономията и графичния дизайн? Бих казал, че дизайнът има нужда от ергономията дори и само, за да се докаже като по-значим, по-важен и по-различен от онези дизайнери, които до миналата година са си играли с камиончета и кофички на пясъчника.

Не знам какъв е екипажа на добрия кораб наречен Дизайн, но тази област страда от лоша форма на морска болест, а ергономичността е лекарството, което ще върне здравето на всички. Мислейки широко и стратегически, аз очаквам месиите, които поеха най-тежките обиди (Якоб Нийлсен, Дон Норман, jared spool и всички като тях) да сключат договор с "Дизайн" - вероятно на академично ниво, но биха могли да го преведат и на езика на обикновените хора. Сключете примирие, споделете някои идеи и всички ще имат изгода: потребителите, работодателите, а и самите дизайнери, защото ще бъдат принудени са дорастнат до Дизайнери.

Всъщност, струва ми се, че този процес вече е започнал и доказателства за това са продажбите на книгата на Якоб Нийлсен Designing Web Usability и широкото и популярност сред дизайнерската общност.