ISSN 1312-0379
За сайта | Карта на сайта | Контакт | F.A.Q.

Главна > Статии > Мнения

Стил срещу Дизайн. От Джефри Зелдман.

Защо е толкова важно да се разбере каква е разликата.

Баща ми беше художник аматьор, който рисуваше в неделните дни, а неговите книги за изкуството ме оформяха в детските ми години. Като много деца, аз бях удивен от ефектното пресъздаване на действителността. Губех си времето зяпайки старателно изрисуваните гравюри на сражаващи се гладиатори, живописни селца и антични развалини при изгрев слънце. Разбирах изкуството като синоним на "да рисуваш добре". Колкото по-ясни са детайлите, повече са линиите в гравюрите или листата по дърветата, толкова по-добър изглеждаше художникът в моето неоформено, детинско съзнание. По-късно аз открих комиксите. Още по-късно - музеите. Максфийлд Периш предизвикваше в мен желанието да се дрогирам, но и да осъзная, че никога няма да бъда художник. Пол Кли ми изглеждаше "слаб художник", който "не може да рисува". Енди Уорхол беше "измамник", защото използваше помощници.

Днес не претендирам, че разбирам изкуството, но знам, че моите най-ранни впечатления бяха по-малко от самата природа на изкуството, но повече от чисто визуалното усещане. Също както Дисниленд или цирка, изкуството беше зрелище. Но човек може да виси на въртележките и да яде захарен памук докато му призлее. От сетивните усещания аз достигнах до стила. Човекът паяк на Стив Дитко. Поп-арт. Обложки за рок, соул и накрая пънк албуми. Аз бях пристрастен към стила. Не можех да разгранича добро от лошо, но знаех кое куул.

Много млади уеб дизайнери - добре, нека го кажем направо, повечето уеб дизайнери са под 30 години - гледат на своя занаят по начина, по който гледат на поп културата. Той или е куул или пълен боклук. Те бъркат Стил и Дизайн, макар всъщност двете неща да не са едно и също. Дизайнът осъществява общуване на всички нива. Той ти казва къде си, подсказва ти какво можеш да направиш и улеснява действията ти. Стилът е тавтологичен по природа; той засвидетелства присъствието на стил. Що се отнася до визуалното възприятие, стилът е един аспект на дизайна; що се отнася до комерсиалното - стилът може да служи за затвърждаване на дадена марка.

Стилът може да издаде презрението на дизайнера към същността на проблема. "Това е скучно, затова тук ще добавим малко линийки, там няколко drop-down менюта, така че да се знае, че съм по-добър отколкото се иска в тая глупава поръчка." На това ниво, стилът е езикът на ъндърграунда, езикът на старите приятели, нямащ нищо общо с посетителите или предназначението на сайта. Всъщност, едно такова използване на стила може да противоречи с целта на сайта. Тук се появяват специалистите по ползваемостта, обвинавайки Дизайна за провалите на поклонниците на Стила.

Дизайнерите водени от Стила биха могли да успеят, ако имат достатъчно късмет да изберат такива проекти, които ще имат ползва от тяхната пристрастеност към стила. Повечето уеб дизайнери не разполагат с този лукс. Но това не ги спира, когато добавят всички свои техники на водещи дизайнери върху проекта, над който трябва да работят. И така получаваме сайтове за електронна търговия с доста завихрени реклами или пък информационни сайтове, който са укарсени със страхотни, но по-често подвеждащи и неуместни интро-та.

Някога мрежата приличаше на телефонен указател. Сега голяма част от нея изглежда като изложба за дизайн. Всъщност тя изглежда като изложба на двайсетина добре известни дизайнера, чиито стил се копира отново и отново от младите дизайнери, които се мислят за техни ученици. Разликата между графичния дизайн и комуникационния дизайн (бел. пр. да има и такива дисциплини на в училищата запад от София) са неясни за подобни дизайнери. Същото се отнася и за разликите между истинския стил и призводните му имитации, които се присаждат като трета ръка към множество проекти.

Когато Стилът се възприема като фетиш, сайтовете объркват посетителите, нараняват потребителите и компаниите, които плащат за тези сайтове. Когато дизайнерите не питат за кого ще бъде сайтът и за какво ще го използва, се получават безсмислено красиви неща, които създават лошо име на красотата - най-малкото в някои среди.

Бедата е там, че живеем в общество, което се влияе прекалено много от опаковката ( страх ме е да си представя какво има под нея). Сред тази консуматорска среда, ние купуваме един сладкиш за 200 долара само защото изглежда добре и в рекламата му е използвана песен на Бек, а бляскавите и завъртяни продукти са по-ценни от всичко.

През последните 12 месеца, Flash проектите станаха синоним на уеб дизайна. Ако не пее и танцува, не може да е добро - и определно не е куул. С Flash се създават страхотни работи, които получават голямо внимание на различни конкурси - отчасти в традиционни, високо-специализирани конкурси, на които "дигиталните измизлици" идват преди многомилионните телевизионни реклами. Съдиите очакват телевизионните реклами да имат блестяща концепция и по-висока цена, отколкото повечето комерсиални филми. Естествено, те очакват уеб сайтовете също да ги зашеметят по подобен начин.

Нетрадиционните, завъртяни и преукрасени експерименти създадени с DHTML и Flash ще продължат да печелят награди докато членовете на журито продължават да ги разглеждат с последните версии на браузърите, на широките екрани на G4 или Pentium компютрите си, използвайки връзки T1. И, това се подразбира, те ще печелят тези награди само ако заслужат това с графичния си дизайн или с програмния си код. Тук въобще не говорим за лошия дизайн. Говорим за дизайна на най-високи нива - но дизайн от един определен вид.

Повечето мои колеги създават сайтове по този начин. Челюстта ми увисва, когато видя техните постижения и се радвам, когато те отнасят вкъщи своите заслужени награди. Но освен това аз се тревожа.

Тревожа се понеже този вид дизайн, който е уместен в някои случаи и неуместен в много други, е единственият вид уеб дизайн, който получава признание. Това е този вид дизайн, на който младите дизайнери се стремят да наподобяват, не само в личните си проекти (което е само по себе си е страхотно), но и в комерсиални проекти, в които това може да причини неприятности.

Тревожа се, защото младите дизайнери, които бъркат стил и дизайн се учат да копират техническите номера и стилистичните похвати на своите герои, но без задължително да научават как да общуват в тази медия. "Bullet Time" върши страхотна работа в Матрицата, но не и за документални филми. И понеже по-голямата част от уеб дизайна е в информацията - или поне се предполага да бъде - цялостното прекопиране на постиженията на други хора при инфорамционните сайтове не допринася за развитието на медията, то просто я прави по-объркваща.

Тревожа се, защото има дизайнери, които никога няма да се развият свой собствен стил, камо ли да създават правилен за дадена марка стил, когато е небходимо в някой проект. Тревожа се, защото работодателите не могат да критикуват, назначават хора, които демонстрират, че знаят какво е "куул" на позиции, на които ще свършат ужасна работа. ("Със своя талант, ще обърнеш това място с краката нагоре."). Тревожа се, защото традиционни дизайнери, които разбират от брендинг и комуникационен дизайн и които знаят разликата между Стил и Дизайн, ще влязат на пазара, измествайки от там някои млади дизайнери, които никога не са имали шанса да разберат занаята, с които се занимават.

Тревожа се за медията, защото не чак толкова много дизайнери работят в обширната среда между прекрасните на външен вид сайтове и захвърлилите всичко в името на ползваемостта сайтове. А причините един уеб дизайнер да се пресели в тези средни земи намаляват все повече, понеже подобен подобен вид работа се харесва на потребителите, но не печели симпатиите на колегите, камо ли на работодателите ("Господи, зареди се толкова бързо и работеше толкова добре дори с IE3, на стария компютър на татко." Знаете ли кога членовете на журито на наградите за дизайн казват подобно нещо? Аз не съм ги чувал.)

Най-вече, аз се тревожа за потребителите на Мрежата. Защото, след шест години опит в разработването на комерсиални сайтове, потребителите все още трудно намират това, което търсят и все още се чудят защо е толкова неприятно да се чете текст в Мрежата - нещо, което повечето от тях правят най-много, когато са онлайн.

Докато нашето общество цени повече Стила, а не Дизайна, опаковката, а не съдържанието, тази ситуация няма да се подобри. Разбира се, аз си спомням това на всеки четири години, когато трябва да гласувам.