Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Едно време - отдавна, много отдавна, чак около миналия Петък... - А.А. Милн, "Мечо Пух"
Та много, ама много отдавна, забелязах в любимата си книжарница един нов рафт. Той беше пълен отгоре до долу с комикси - онези шарени книжки, по които са луди децата, а и родителите, по цял свят. И какво ме впечатли толкова, ще попитате вие. Е, от една страна, разбира се, се обади детето в мен. До този момент не бях виждал нещо по-различно от едновремешното списание "Дъга" или пък дошлите с демократичните промени у нас книжки с героите на Уолт Дисни.
От друга страна обаче, за пръв път направих една асоциация, която всъщност е важната за нашия разказ. Излезнах от книжарницата замислен за връзката, а защо не и взаимоотношенията между книгата и комикса, начина, по който те са повлияли върху формирането на личността ни, т.е. върху това което сме. Но всичко това през компютърния екран.
Както е известно книгата се появява още в древноста, за да пренася мъдростта (често и - хайде да го наречем - хитростта) насъбрана от хората през времето. Първоначално тя се пише на ръка, върху скъпа хартия и т.н. С течение на времето обаче процесът се усъвършенства все повече и повече, успоредно с натрупаното знание. В средата на миналото хилядолетие се появява и печатарската машина, а днес всички знаем какво означава, например нарицателното "Площад Славейков" - огромна купчина от книги за продан.
Само преди няколко века се оформя окончателно и един нов вид печатно издание - вестникът. Най-често той се състои от няколко листа хартия, пълни с кратки съобщения за предстоящи или минали събития или пък малко по-дълги статии, отразяващи нечие мнение относно някой въпрос. Той излиза през определен период от време (ежедневно, ежеседмично, месечно и т.н.). В съвременния свят съществуват много видове периодичен печат - вестници, списания и др.
Комиксът е нещо сравнително ново. За пръв път подобно нещо се появява на страниците на в. New York World през 1894. Представлява поредица от картинки, които са обединени от някакъв сюжет и които са придружени от оскъден обяснителен текст и диaлози между героите. Постепенно обаче тази форма на разказване на истории става толкова популярна и сред децата, и сред възрастните, че на пазара се появяват все нови и нови комикси с най-различни герои и истории.
Комиксите се превръщат в едно от лицата на т.нар. "масова култура". Чрез тях публиката по-лесно асимилира това, което и се казва, защото сюжетната нишка е толкова ясно различима, елементите на драмата са толкова опростени, че да бъдат възприемани възможно най-лесно от съответната аудитория.
Обикновено има добър супергерой и лош герой, които участват в епична супербитка, в края на която светът е спасен и добрите побеждават. Диалогът се състои в кратки и ясни реплики от рода на: "Умри!", "А-а-а!", "Значи ти си бил, д-р Зло!" и т.н.. Това позволява на читателя с един поглед да обхване голяма част от действието, картинките са организирани по такъв начин, че да се допълват една друга - всяка една от тях насочва към следващата, зависи от предишната, но сама по себе си не значи нищо.
Този начин за разказване на истории става толкова популярен, че всичко започва да се прави на комикси - рекламите, новините, статиите, та дори се появяват рисувани версии на шедьоври на световната литературна класика! Представете си томчето, което представлява комикс версията на "Война и мир". Уверявам ви, има такава!
Техниката на комиксите придобива популярност в редица други области. Така например в киното един от най-важните елементи е сценарият. Преди да започне заснемането на филма се правят множество story boards, т.е табла върху които се залепят нарисувани от художници отделни ключови сцени във филма. Те са подредени хронологично и дават един предеварителен поглед върху това какво тряба да се получи в края на краищата.
На пръв поглед нищо, нали? Когато проследите мисълта ми докрай ще видите, че има нещо общо и то далеч повече отколкото си представяте.
Помислете само колко много метафори Интернет лексикона са свързани със света на книгите и въобще печатното дело. Говорим за Интернет страници, статии, bookmarks (така и не можах да се сетя за българската дума) и т.н. Имаме си вестници онлайн, библиотеки онлайн, книжарници онлайн - въобще всичко онова, което хората само до преди 5-10 години свързваха неизменно с отпечатване върху хартия, сега е в сърцето на нашата нова медия.
Но моето сравнение не спира до тук и всъщност преди всичко се отнасяше до комиксите, нали така?
Е, представете си един типичен сайт. Така, сега си представете един типичен комикс. (Ако имате подръка някое от двете още по-добре). Сайтът започва с главната страница, в която хората които са я правили са се постарали да вложат всичко най-важно, така че да грабнат вниманието ви. Комиксът от своя страна също има главна страница или по точно корица. На нея обикновено са изобразени главните действащи лица. В моя случай това беше костюмиран якичък чичко с квадратна челюст, който размазваше нещо с много пипала пред погледа на пищна блондинка.
Вече сме решили, че ще разгледаме сайта / купим комикса, защото първата страница ни е харесала. Влизаме навътре и започваме да разглеждаме.
В комикса разглеждаме картинка след картинка, жадувайки по-бързо да стигнем до края за да видим кой печели битката за света (макар отдавна да знем, че доброто винаги печели). В сайта, четем страница след страница, за да стигнем накрая до момента, в който целта на сайта ще бъде завършена - ще сме си купили някакъв скъп парфюм, ще сме разбрали всичко за алкохолизма и как да намерим местния клуб на анонимните алкохолици, ще сме разбрали нещо за гардчето, от което идват мама и татко и какво ли още не.
Краят на малкото ни преживяване, било то с комикса или със сайта, е сходен. В единия случай чакаме с нетърпение следващия месец, за да купим нова серия от приключенията на любимия си герой, а в другия - връщаме се на следващия ден, за да купим още нещо, да научим още нещо, кликваме върху links, за да открием още подобни страници и т.н.
Сега обаче надвисват черните облаци, изсипва се истински порой и сред гръмотевиците се чува един злокобен смях - този на нашия главен герой граф Д'Зайн. Иззад ъгъла се задава неговия тъмен силует - облечен в черно наметало, бродирано с тъмно лилави надписи, от които нищо не може да се разбере. Неизвестно защо е сложил обувките си на ръцете, а цилиндърът му е с формата на фуния - събира два пъти повече вода и я изсипва право върху очилата му без стъкла.
Познахте ли го вече? Страници с подобен дизайн карат хората да вдигат безпомощно ръце във въздуха, да надават отчаян писък и да се втурват към местния полицейски участък. В тях нищо не е на мястото си, а това което все пак е останало е мутирало в нещо толкова нелогично и непонятно, че употребата му предизвиква още по-големи неприятности.
Типичният сайт, който описах малко по-горе, се оказва далеч не толкова типичен, когато човек броди малко по-дълго из дебрите на Мрежата. По-скоро той е като красивата пеперуда оплела се в нея и чакаща неизбежата си смърт като храна на паяка. (Друг е въпросът ако се съберат повече пеперуди и скъсат мрежата. Но това е друга история...)
В комиксите има определен алгоритъм, чрез който добрите герои побеждават силите на злото. Обикновено се преминава от грубата сила - употреба на всякакви смъртоносни оръжия, могъщи магии и др., през временнто отсъпление - нашият човек пребит до смърт изведнъж се сеща за любимата и в приток на сили довежда всичко до победен край - използва някаква губителна хитрост или пък свръхчовешките си способности.
За да стане един сайт любимец на публиката има някои техники, които също варират от груба сила, до подмолни хитрости.
Най-голямата сила на сайтовете е в тяхното съдържание - както е кристалът от планената Криптон за Супермен. Има ли добро съдържание, има и добър сайт. Но това не означава задължително превъзходен сайт. Нали Супермен се оказа способен да побеждава и когато Джийн Хекман му открадна кристала?
Тук идват на помощ всичките средства познати ни от графичния дизайн, който преподават в Художествената академия - употребата на шрифтовете, цветовете, графичните елементи от сорта на илюстрации, фотографии, орнаменти и т.н., който помагат на съдържанието да достигне по-лесно до съзнанието на читателя.
Зад красивата фасада обаче трябва да се крие дух на победител. Този дух се калява да бъде ползваем (или както казва чичко Якоб Нийлсен - usable), отворен за всички (приятелите от W3C вече няколко години се борят за достъпност, а достъпността на сайтовете е закон в САЩ) и да не се поддава на ереси (всички си спомнят войната между браузърите на Netscape и Microsoft, които от своя страна интерпретираха по "интересен" начин каноните на W3C).
ПОЛЗВАЕМОСТ. Както споменах по-горе, едно от характерните качества на комиксите е, че те позволяват да обхванем съдържанието с един поглед. Същото трябва да се прилага и при създаването на уеб сайтове - най-важната информация трябва да е достъпна с един поглед и по този начин да се акцентира върху най-главното и да се даде възможост на читателя да прецени кое му е интересно и кое - не.
ДОСТЪПНОСТ. Що се отнася до достъпността в мрежата - приемайте я по следния начин:представете си комикс, чиито текст е изпълнен с нечетлив, дребен шрифт или още по-зле, пълен със сложни термини, превръщащи го в нещо тотално неразбираемо за децата, нещо, което противоречи на самата идея на комикса. Сайтовете трябва да се правят така, че всеки - дори и хората с физически недостатъци - да може да използва информацията в тях.
СТАНДАРТИ. Тук идва мястото да споменем W3C и техните т. нар. препоръки. Асоциацията тук е по скоро с книгите. HTML ще бъде структурата на книгите - чрез него се указва кое е заглавна страница, кое е съдържанието, кое е загалвието, кое е цитат. CSS пък ще бъде оформлението - книгата ще бъде с червена корица, шрифтът на текста ще е Garamond 12pt, цитатите ще с в курсив. Иначе - кой ще тръгне да чете книга оформена като вестник, заглавието на една страница, половината текст на друга страница и краят в следващия брой?
Но добрите сайтове знаят как да използват и хитрости, за да постигнат целите си. Те са много опитни, когато става дума за пристрастяването на посетителите. Кликваш върху връзката и си възнаграден - получаваш поредната доза удоволствие. А хората обичат да им подаряват неща и се чувстват по-добре, когато някой ги възнаграждава за работата им.
И след тази изнурителна битка, след употребата на толкова много оръжия и тактики идва време за заслужен отдих, преди да е започнало следващото приключение.
Както добрите комикси, така и успешните сайтове, постигат и други цели освен простото разказване на истории. В наивния свят на рисуваните герои няма да бъде нелогично ако точно преди битката нашият човек извади четката си за зъби и каже: "Деца, помнете, че в тези зъби всяка гад ще счупи ръката си!" Подобно нещо може да се случи и във витуалния свят - разбира се внушенията могат да бъдат и далеч не толкова безобидни.
На финала на тази малка историйка ще се върна към началото, където всичко започна от една проста асоциация - от книгата, през комикса, та до мрежата. Точно това е най-полезният ефект от използването на Интернет - възпитава находчивостта, асоциативното мислене, също както добрите комикси възпитават добрите навици у малките деца.
Всъщност комиксите както и мрежата са за мечтатели. Когато четеш една страница, виждаш връзка нанякъде и я кликваш, после следващата и следващата... Точно както става с мислите - никога не знаеш от къде си започнал и никога не знаеш къде ще те отведат...
Статия в категория content