Главна > Статии > Цветове

Въздействие на цветовете. От Маша Платонова.

Цветовете могат да въздействат на човека по три различни начина - физически, оптически и емоционално.

Физическо въздействие

Когато се говори за физическото въздействие, става въпрос за въздействие върху физиологията на човека. Обективното въздействие на цветовете се подтвърждава чрез експерименти и зависи от наситеността на цвета, качествата му, продължителността на въздействие, особеностите на нервната система, възраста, пола и други фактори. Някои непосредствени физиологически действия на целия човешки организъм се обясняват с явления, предизвикани от синия или от червения свят, особено когато са силно наситени. Червеният цвят възбужда нервната система, предизвиква учестяване на дишането и пулса и активизира работата на мускулите. Синият цвят оказва забавящо действие върху нервната система.

Червеният, жълтият и оранжевият цветове са екстровертни цветове, т.е. на импулса обърнат навън. Синият, виолетовият и зеленият цвят са интровертни цветове и при тях импулсът е обърнат навътре.

Оранжевият и червеният цвят възбуждат освен зрителния, но и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвикват усещане за увеличаване на звука. Затова не без основание често наричат тези цветове "крещящи". Зеленият и синят цветове са успокояващи цветове, отслабват напрежението в слуховия център и като че ли отслабват или компенсират силата на шума.

Основните цветове имат следните характеристики:

Жълто-кафявият цвят изглежда сух, зелено-синият - влажен, розовият - сладникав, червеният - топъл, оранжевият - крещящ, виолетовият - тежък, жълтият - лек. Тези въздействия на цветовете не могат да се обяснят с асоциации. То е предизвикано от синестезията, т.е. възбуждане на един орган при раздразнение на друг.

По-долу са показани основните характеристики на предизвикваните усещания:

Оптическо въздействие

Към това въздействие се отнасят илюзиите или оптическите явления, които са предизвикани от цветовете и които изменят външния вид на предметите. Когато се говори за оптическите свойства на цветовете, могат условно да се определят две групи: синя и червена, защото в общи линии цветовете, с изключение на зеленото, се приближават към някоя от тези две групи.

Светлите цветове, например белият или жълтият, създават ефект на ирадиация, т.е. разпръскване на светлината и като че ли заливат разположените до тях по-тъмни предмети и намаляват оцветените с тези цветове повърхности. Два примера. Ако през цепнатина в дъсчена стена преминава лъч светлина, то цепнатината изглежда по-широка. Когато слънцето свети през клоните на дърветата, клоните изглеждат по-тънки отколкото са всъщност (Рис. 1).

Тези явления играят съществена роля при създаването на шрифтове. Така например, буквите E и F запазват цялата си височина, но О и G леко се скъсяват, а особено се скъсяват островърхите A и V. Тези букви изглеждат по-ниски от общата височина на реда. За да изглеждат еднакви с останалите букви, при разполагането им в реда те се изнасят малко нагоре или надолу. С ефекта на ирадиацията се обясняват и различните впечатления създавани от повърхности, които са покрити с хоризонтални или вертикални линии. Полето от рис. 2а изглежда по-ниско, защото белият цвят, който го окръжава, прониква отгоре и отдолу между ивиците и визуално намлява височината на полето.

Основните особеностите на червената и синята група цветове са представени в таблица 3.

Жълтият цвят зрително като че ли приповдига повърхността. При това тя изглежда по-обширна заради ефекта на ирадиацията. Червеният цвят се приближава към нас, а светло синият, обратно, се отдалечава от нас. Повърхностите оцветени в тъмно-синьо, виолетово и черно, зрително намаляват и се понасят надолу. Зеленият цвят е най-спокойният от всички.

Също така трябва да се отбележи центробежното движение на жълтия цвят и центростремителното - на синия. Ако направим два кръга с еднакви размери и ги запълним единия с жълто, а другия със синьо (рис. 3), то след известно концентриране върху тях се забелязва, че жълтото лъчеизпуска, появява се движение от центъра - навън и почти осезаемо се приближава към човека. Синьото пък създава центростремително движение (подобно на прибиращ се в черупката си охлюв) и се отдалечва от човека. Първият кръг боде очите, а вторият привлича очите.

Това въздействие ще се увеличи, ако към него се прибвят и различията в яркостта, т.е. въздействието на жълтото ще се увеличи, ако към него се добави бяло, а на синьото - ако се затъмни с черно.

Емоционално въздействие

Когато говорим за психологическото въздействие на цветовете, става въпрос за чувствата, които те предизвикват в нас. Това влияние е тясно свързано с оптическите свойства на цветовете.

Зеленото е най-спокойният цвят. Той не се движи наникъде и няма дори и оттенък на радост или печал. Това постоянно отсъствие на движение действа благотворно на изморени хора, но може да доскучае с времето. При добавяне на синьо, той става по-сериозен и замислен цвят.

От друга страна, жълтият цвят безспокои човек, боде го, дразни го. Ако се сравни с някое човешко състояние, то той би могъл да съответства на безумието, сляпото буйство (жълтият цвят на Достоевски).

Синьото предразполага към вглъбяване. Колкото по-дълбок и по-тъмен става синият цвят, толкова повече тласка човека към безкрайното, буди в него глад за чистота и стимулира свръхчувствителност. Много тъмно- синьото дава усещане за покой. Синьо близко до черното получава оттенък на печал. Когато става по-светъл, синият цвят придобива равнодушен характер и изглежда далечен и безразличен на чоека, също както небето. И колкото по-светъл е, толкова по-беззвучен става, докато не достигне до немия покой - бялото.

Често определят бялото като "липса на цвят". То е символ на мира, в който изчезват всички цветове, всички материални свойства. Затова белият цвят действа на нашата психика като мълчание. Но това не е мъртво мълчание, а обратно - мълчание пълно с възможности.

Черният цвят действа като нещо без възможности, като мъртво петно, като мълчание без бъдеще.

Равновесието между бялото и черното дава сиво, а естествено сивият цвят не може да предизвика нито движение, нито звук. Сивото е нямо и статично, но тази статичност е по-различна от тази при зеленото, родена от два активни цвята - жълто и синьо. Затова сивят цвят е безутешната неподвижност.

Ние възприемаме червения цвят като типично топъл цвят, въздействащ със своята жизненост, живия си неспокоен цвят, който не е лекомислен като жълтия. За разлика от жълтото, червеното сякаш гори в себе си. Но червеният цвят силно именя своето въздействие при промяна на наситеността му. При добавяне на черно към него се появява тъпото, грубо и неспособно да се движи кафяво. В по-тъмните оттенъци на червеното се губи активността на пламъка. Превръщайки се в оранжево, червеното придобива лъчеизпускащото свойство на жълтото, но запазва своята спокойност.

Виолетовият цвят - той е като изстуден червен цвят и затова звучи в известна степен болезнено, като нещо потушено и печално.

Човек избира своя предпочитан (любим) цвят в зависимост от своя характер, но също така и от социалния фактор. В резултат от социологически изследвания е получен следният ред на цветовете съответно на намаляването на предпочитанията към тях: светло синьо - виолетово - бяло - розово - пурпурно - червено - зелено - жълто - оранжево - кафяво - черно. Зависимостта между избора на любим цвят и темперамента е илюстрирана на рис. 4.

Характерът и изразителността на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които пораждат. Всеки се опитва да обясни емоционалната харектеристика на един или друг цвят с характера на предметите, на който обикновенно виждаме този цвят. Това е силно индивидуална особеност на всеки чоек, зависеща от придобития опит. Тук трудно могат да се установят каквито и да било правила, но с известна вероятност може да се предположи, че червеният цвят се асоциира с огъня и кръвта, жълтия - със слънцето, синият - с небето или водата, зеленият - с гората и полята.

И накрая, съществува такова понятие като цветови слух, т.е. на всеки цвят отговаря музикална нота. Това явление не може да се опише за всеки конкретен цвят, но няма да откриете нито един чоек, който да изразява впечатлението от ярко-жълтия цвят с басовите клавиши на пианото.

Символика на цветовете

Символиката на цветовете се дължи на обективните особености на психиката, на всевъможните асоциации, които често са доста прости: зелено - пролет, събуждане, надежда; синьо - небе, чистота; червено - огън, кръв; жълто - слънце, живот; черно - тъмнота, страх, неясност, смърт. Такива тълкувания се дължат най-вече на всекидневния ни опит, който се допълва от митологичните, религиозните и естетическите ни възгледи. Като правило синият цвят означава мислене, жълтият - интуицията, червеният - вълнение, зеленият - възприятието. Но има и такива случаи, в които в един и същи цвят съвместно съществуват противоположни значения. Например, жълтото може да значи женственост и измяна. От друга страна, на едно и също абстрактно понятие могат да отговарят няколко цвята. Любовта към майката е бялото, към бога - синьото, към себе си - жълтото, към любимия - червеното, към приятеля - зеленото, сексът е черното.

Това може да се каже за максимално наситените цветове, защото при изменение на наситеността на цвета, неговата символика също се изменя. Така например червеното символизира активност, страст, но при добавяне на бяло се получава розово - нежност. Ако се добави черно, ще се получи бордо, което е натоварено с "аморален" смисъл.

Най-тържественото съчетание е бяло, червено и златисто. Постоянни и канонизирани са значенията на цветовете в херладиката. В таблица 4 са приведени металите и скъпоценните камъни, които съответсват на дадените цветове, а освен това и символичните значения, които хералдиката им определя.

Заключение

Цветовете са първото нещо, което забелязват посетителите на сайтовете ви. Сега вече знаете, какво кавате най-напред на своите гости. Така че внимавайте какви цветове подбирате. Ако подходите рационално ще можете да отправяте наистина смислени послания.

Информация за статията

Статия в категория Цветове

За автора:

Ключови думи: цвят, въздействие, емоция, символ

Източник: Цвет и воздействие

Подобни статии

Цветът в уеб дизайна

Физиологически основи на възприятието

Психология на възприятието: Среда

Цвят и информация

Марсианци срещу венерианци

Естественият избор: използване на цветове от природата в дизайна на интерфейси

Търсене

Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)