ISSN 1312-0379

Главна > Интервюта

Интервю с Богдана Златева.

Богдана, къде си в момента?

На прага на 23-тата си годишнина, вкъщи, в София, на стария компютър на Деян.

Как протичат първите ти 30 минути сутрин и последните ти 30 минути вечер?

Сутрин са най-хубавите ми - грижа се за себе си, мотая се из къщи. От известно време най-често заспивам с телефона си, понякога се оказвам и на един таван.

Какъв е смисълът на живота ти и какво би променила, ако ти се даде възможност?

Не си спомням да съм губила смисъла, така че да се е налагало да го търся отново. Предполагам, винаги е бил в това да преоткривам живота с инструментите и хората, които съм придобила или срещнала "по пътя": любовта, работата, приятелите ми.

Един човек беше казал, че в 21-ви век 'Всичко е за продан', това не е ли в разрез с разбиранията за любовта и свободата?

Отношението към любовта и свободата винаги е било функция на времето, в което живеем, защото нещата, които ги ограничават, се променят със същото това време. В този смисъл разбиранията за тях се видоизменят в зависимост от ситуацията - религиозна, обществена, материална, и това мисля е нормално. Не разбирам любовта и свободата, мога само да ги усещам. Истинската им цена винаги е било нещо от мен, а не толкова от джоба ми. Но сигурно не съм адекватна на времето си..., или просто съм жена.

Какви са „малките неща”, които карат Богдана Златева да се чувства щастлива?

Попитай ме за големите, малките са прекалено много.

За какво се бориш?

Не познавам дизайнер, който в началото да не е искал да промени вида на целия свят. Но това е саморазкъсващата позиция на дебютантите. Сега се концентрирам върху определени неща, без мисълта дали ще имат "световно" значение или не. Това не зависи от мен. Борбата сега е да бъдеш полезен и има много интересни противници, в лицето на всеки проект - за разлика от преди, когато се борехме за Световен дизайнерски ред, без ясен противник.

Виждали сме твои статии в сп. Егоист. Кое ти харесва повече - визуалното или словестното?

Аз имам жесток проблем с писането, свързан с липса на каквато и да е дисциплина и неистов страх от белия лист. Опитвам се да преодолея този страх, и затова пиша на разни места, защото от друга страна пък ми се събират разни неща за казване. Но и визуалното, и словестното са версии на едно и също нещо - езикът. Той ме интересува.

Съществува ли нещо, което си си мислила, че никога няма да направиш в проектите си, но накрая просто се е случило или клиентът е пожелал така?

Не обичам да поставям ограничения пред работата си, т.е. да си кажа никога няма да направя това или онова. Имам си доверие и не си слагам забрани. Случвало се е да правя компромиси със самия процес на работа, по една или друга причина. Мисълта за някои от тях още ме ядосва, но други са били за добро.

Остава ли ти време да следиш разни e-zines като k10k,surfstation...?Според теб кой е или кои са най-добрите?

Селекцията на Groovemanifesto ми пасва отлично, и тук идвам най-често (с респект към Георги и всички пролетарии). Иначе нямам изградени навици за сърфиране, и понякога се радвам, че е така - не виждам смисъл да си пълня главата с информация, ако не знам къде точно да я сложа, къде и е мястото. Сърфирам, когато търся решение на проблем или необходимост, и тогава е различно, тогава вече имам зададен филтър.

45-градусови диагонали, силно изчистени интерфейси... каква ще бъде тенденцията през 2004?

Тенденциите, които са валидни само около година, не са толкова интересни, или пък важни. Мисля, че сайтовете все повече ще заприличват на книги-игри, на истории, в които изборите на потребителя са предварително изведени, и в този смисъл задачата им е просто да пътуват. Така е забавно, и за тях, и за дизайнерите, защото се превръщат в режисьори на едно преживяване. Уеб вече влезе в кухните, в леглата ни, не може да бъде технологично или псохологически дистанциран, и това има пряко отражение върху дизайна. Сливането на медиите - радио, телевизия и интернет, също е много важна тенденция.

Защо ние - хората имаме нужда от дизайн?

За да ни е по-лесно - да се ориентираме, да отличаваме, да откриваме, и за да ни е по-интересно - дизайнът е визуална комуникация, позволява ни да стигаме до някакви неща, и да ги преживяваме.

Освен уеб-дизайн с какво друго би се занимавала/занимаваш?

Бих се занимавала с всичко, стига да имам необходимост или причината да го правя. Напоследък съм силно изкушена от театъра и киното, но това е свързано с един друг личен сантимент.

Критериите по които оценяваш своята собствена работа или тази на друг?

Има една дума, integrity. Означава едновременно "честност" и "целокупност". Винаги търся тези две неща. Графичната претенция много ме изнервя, особено тук в България. Тя е вредна и безполезна.

Има ли определение за 'добър дизайн'?

Винаги, когато формата следва нещо - съдържанието, процеса или емоцията, и го прави достатъчно безшумно, за да остане незабелязана, но и в сърцата ни, дизайнът е добър.

С кого би искала да работиш по съвместен проект?

Бих се радвала да е с някой, който има проект :)

Какво те вдъхновява?

Xората, потоците от хора, градовете.

Различните хора и личности представляват ли интерес за теб? Какво можем да спечелим, ако наблюдаваме действията на отделни хора в различни ситуации?Ако се задълбочим в наблюденията върху някого можем ли да загуим себе си, защото все едно заживяваме неговия живот?

Много е важно да наблюдаваме хората от позицията и с ясната идея за нашето собствено място в този свят. Иначе човек се губи, или най-малкото тази комуникация не ражда нищо. Няма да забравя една вечеря с четирима финансисти, които не спираха да говорят за цифри и подобни неща, които са ми напълно чужди. По прицип бях респектирана от тези хора, защото предварително знаех, че са един от най-добрите в областта си. Но това не значеше, че трябва да се опитвам да участвам в техния разговор, или да проявявам формално любопитство към работата им, при положение, че тя изобщо не ме интересува. Отидох при едни непознати хора на същата маса и започнах да си говоря с тях,просто ми беше скучно с одиторите, и ми се струваше логично да не го крия. А последните се усетиха и до края на вечерта на споменаха нито една цифра. Смешно и поучително.

Каква е кратката ти равносметка за последната година?

Пътувах много и се забърках в хубави неща.

Приключихме. Усмихни се :)

Благодаря. Може ли чаша вода?

Едно интервю на Мадлен Начева