Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
Главна > Статии > Ползваемост
Бързите темпове, с които се разви Мрежата, поставиха под невероятно напрежение тези, които са се заели със задачата да създават уеб сайтове. Ето защо е естествено, когато създателите на уеб сайтове буквално сграбчват всичко, което им се предлага като стандарт, за да ускорят собствената си работа. Но много така наречени стандарти съвсем не оправдават предължителната си употреба. И понеже се движим към Мрежа от второ поколение, сега е моментът да преоценим някои съществуващи уеб практики.
Едно правило, което има нужда от по-голямо внимание е канонът на "Магичните седем плюс или минус две" (7±2). Този принцип често се използва за определяне на броя елементи на навигационното меню в даден сайт. Той възниква, за да задоволи тактическата нужда да се правят бързи решения относно дизайна, който могат обективно да бъдат защитени пред собствениците на сайта.
Но откъде идва това правило?
През 1956 година психологът Джордж Милър публикува оригиналното изследване. От тогава правилото (7±2) се цитира често от дизайнерите на интерфейс. По-внимателен прочит показва, че Милър не прави никакви изводи, който могат да бъдат свързани директно с уеб навигацията.
Първо, Милър изучавал ограниченията на краткосрочната памет. Той заключава, че има лимит от неща, които краткосрочната памет може да задържи: (7±2). Той не е изучавал броя на нещата, които хората могат да възприемат, който, той признава, можел да достигне хиляди. Навигацията на уеб сайта, обаче, няма отношение към краткосрочната памет. Рядко от потребителите се изисква да запаметят елементите на едно меню. Всъщност, много от навигациите на сайтовете са представени на всички страници, по всяко време за постоянна справка. Механичната памет не играе значителна роля.
Второ, учудващо е, че това остаряло проучване е оцеляло толкова дълго. Макар изследването на Милър да е проведено добре, то просто не е достатъчно съвременно, за да може да се прилага в уеб дизайна. По-скорошни излседвания показват, че изводът на Милър е неточен и е прекалено упростяван. Освен това, в тези около 50 години изминали от изследването на Милър, нашите възможности и желание да пресяваме инфорамцията вероятно са се увеличили, особено с възхода на Интернет.
Магичното правило (7±2) на Милър не е уместно за основни решения свързани с навигацията и води към произволни решения от вида "един размер устройва всички". То в никакъв случай не трябва да се приема като абсолютен закон. От друга страна, заливането на потребителите със стотици връзки в навигацията е също безотговорно. Чувстото за обирканост и пренаситеност с информация са проблематични. Вероятно има някакви граници за броя на елементите в едно навигационно меню при който потребителят няма да се почувства затрупан с информация, но те не се определят от Милър.
Ясно е, че оптималният брой елементи на едно меню не може да бъде ограничен до едно обобщено правило, приложимо във всички итуации. Вместо това, когато се правят планове за информационната архитектура на един сайт, двата най-важни критерия трябва да бъдат 1) дълбочина или широчина (вертиклана или плоска структура) и 2) начина за показване на информацията.
Въпросът дълбочина или широчина се отнася до баланса между броя на видимите елементи от менюто на една страница (дълбочина) и броя на йерархичните нива в една информационна структура (дълбочина). Очевидно трябва да се направи "трампа": от една страна колкото по-малко са навигационните елементи в даден период от време, толкова по-дълбока е структурата; обратно, колкото повече навигационни елементи - толкова по-широка структура с по-малко нива в йерархията.
Изследването показва ясно, че като цяло широките структури се представят по-добре от дълбоките. Потребителите навигират по-добре и намират по-лесно информация в плоските (плитките) структури. Всъщност, най-популярните сайтове в Мрежата често имат широка структура: за успешните портали и новинарски сайтове не е необичайно да имат по 50-100 връзки (или повече) на главната си страница.
Ето и теорията: усилието необходимо за постоянен избор на категории из многото нива на една дълбока йерархия е по-голямо от усилието необходимо за преглеждането на многото елементи от една широка навигация.
Освен това е по-вероятно потребителите да се изгубят в по-дълбоки структури. Една по-широка структура представя цялото информационно пространство заето от един уеб сайт. Чрез една по-широка структура новите посетители или потребителите с неясни цели ще имат възможността да придобият по-широк поглед върху това, което предлага сайта. Тогава те ще могат по-лесно да разгледат внимателно категориите и да направят по-информирани решения.
Вземете за пример health.com. Харесвам този сайт - приятен дизайн с добро, съвременно съдържание. Главната навигация, обаче, е внимателно изцедена до седем седем категории (не броим "home"), което води до дълбока структура. Откриването на перманентното съдържание понякога е проблематично: понякога се чудя как да намеря информация по често срещани теми като например "разтягания". Може би навигацията би имала полза от малко по-широка структура, даваща по-добър общ поглед.
По-широките навигационни схеми поставят по-големи изисквания към правилното показване на информацията. Явно е, че улесняването на преглеждането и изяснването на сложните структури на менютата е от първостепенна важност: не искате да обърквате посетителите. Навигацията трябва да води нежно потребителя из сайта.
Неопитните дизайнери често разчитат на една от двете неуспешни тактики: те или изкуствено ограничават навигацията (например до седем елемента) или представят еднакво и наведнъж всичко. И двете могат да влошат достъпа до информация и да предизвикат проблеми с ползваемостта.
Но в нашата епоха, в която информацията сама по себе си е стока с ценност, влошаването на достъпа изглежда противопоказно. Всъщност, целта на повечето сайтове е да представят информация. Защо бихте искали да я орязвате или намалявате?
В края на краищата, въпросът не е в това колко информация има, а как тя може да се представи най-добре. Както казва известният дизайнер на информацията и професор в Йейл Едуард Тъфт: "Суматохата и объркването са провали на дизайна, не атрибути на информацията" (Envisioning Information, Graphics Press 1990).
Вярвам, че не трябва да се срамуваме от показването на по-широка, по-изчерпателна навигация на сайта. Изясняването на сложните навигационни системи и правенето им по-разбираеми без да се орязват нещата и същевременно създавайки емоционално преживяване за потребителя е истинското предизвикателство. Но това не е лесно.
Вече се появиха много жизнеспособни решения за представяне на широка навигация. Ето няколко примера:
Подреждане по важност на видовете навигация. Често сайтовете имат основна, вторична и третична навигации. Разделянето на различните видове менюта може да се осъществи чрез разположението им по страницата, чрез размерите на шрифта и използването на различен шрифт, а и чрез цвета. Вероятно вече сте подредили по важност видовете навигация без да знаете.
Пример: PayPal използва добре различните дебелини и размери на шрифта, за да подреди по важност връзките, като същевременно избягва визуалния миш-маш. Чрез менюта разпределени правилно в пространството, 40-те връзки на главната страница не са проблем. Сравнение: Fleet Homebanking има около 35 връзки, без да броим падащите менюта и търсенето. Намирам тази страница много трудна за употреба.
Групиране на подобните елементи. Когато имате много елементи с еднаква важност - правете групи. Това позволява на потребителите да преглеждат на ниво отделни групи и след това да се съсредоточат върху подкатегориите.
Пример: Верикалната навигация в ляво на All Recipes има повече от 25 елемента, които са групирани. Вместо имена на групите, между тях просто има празно място. Вие се изправяте вместо пред един дълъг списък, пред няколко "смилаеми хапки". Виж също Etrade като пример за употреба на заглавия за категориите.
Показване на много нива едновременно. Широкоизползваният портален стил за подреждане на връзките, показва две нива на йерархията едновременно. С това имам предвид име на категория, което е връзка, и веднага под него примери за елементите в тази категория. Това улеснява браузването и дава възможност за директен достъп до две нива от йерархията. Нарича се също разделна навигация.
Пример: В CNET, разликата между заглавието на кетогорията и елементите в тази категория ясно се разграничават чрез шрифта: заглавията са по-големи и удебелени. Сравнение: MegaGo - трудно е да си проправиш път из тези списъщи, а и не се добавя никава стойност към информацията.
Скриване на елементите във второто ниво на менютата. Вече често се срещат навигационни менюта, имащи скрити подменюта, които се появяват при кликване или посочване с мишката. Елементите на менюто са винаги достъпни, но не винаги видими. Внимание: този метод може да предизавика проблеми с ползваемостта. Уверете се, че няма да създадете мистериозна навигация и отбележете подточките в менюто ясно.
Пример: Главните секции на International Herald Tribune онлайн са достъпни от всяка страница с едно кликване. В резултат се получава една много чиста страница, така че можете да се съсредоточите върху четенето на новините. Сравение: MSNBC е не само зашеметяващ, но и има сериозни проблеми с ползваемостта заради използването на многопластови менюта.
Визуализиране на информацията. Визуализирането на информацията е относително ново поле атакувано от изследователите на интерфейси като Бен Шнайдерман. Представянето на информацията чрез пространствени и визулани взаимоотношния може да направи сложните набори от данни ясни и по-разбираеми. Но това не винаги е уместно и може да бъде неуспешно решение в много ситуации.
Пример: В BMWUSA (кликнете "Virtual Center," после "Choose a Model"), можете бързо да видите ценовите разлики между наличните кабриолети, например. Макар не без проблеми, има и уместна визуализация.
Разбира се са възможни и комбинации между горните решения, а съществуват и други, които не са споменати тук. Разгледайте Art and Culture като добър пример за подреждане по важност на навигацията и за техники за визуализация. Този сайт предлага смес от различни видове навигация, които улесняват браузването, директното търсене и способността за случайно откриване на ценни/интересни неща и същесвремнно предлага едно позитивно преживяване за потребителя.
За много сайтове наистина могат да са седем елемента. Изборът, обаче, не трябва да се основава на магичното правило "7±2". Големите блокове информация ще изискват много повече от седем елемента в едно меню, за да се постигне баланс между широчина и дълбочина. В края на краищата, нека потребителите кажат какво е най-добро: тествайте често и правете промени, когато е необходимо, за да имате един здравословен, възходящ процес на създаване на дизайн центриран около потребителя.
Моята идея е: общо взето, ключът към дизайна на навигацията е балансът между широчина и дълбочина като ясно се представя навигацията. Не избягвайте по-широки структури, просто за да спазвате 7±2 правилото или за да се нагаждате към една по-чиста естетика в дизайна. Но освен това не обърквайте потребителите с прекалено много информация: показвайте само това, което е наистина необходимо на основните ви целеви групи, по най-разбираем начин и с един привлекателен дизайн.
Статия в категория Ползваемост
Ключови думи: меню, навигация, интерфейс, памет, възприятия, информационна архитектура, структура
Източник: The Myth of "Seven, Plus or Minus 2"
WebReview, http://www.webreview.com
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)