ISSN 1312-0379

Главна > Статии > Мнения

Flash естетиката. От Рос Олсон.

Трудно е да се познае едно ново движение в изкуството, когато то все още се развива - също както при покачванията и спадовете на фондовата борса, отличителните черти на движението могат да не станат ясни докато не се окажем на върха при подема или на дъното при спада. Но дори при това положение, новата Flash естетика вече се е развила толкова, че може да бъде различена и изследвана.

Много от общите елементи на Flash дизайна се развиха, защото Flash улеснява определни аспекти на анимацията, същевременно правейки други по-трудни. Новата Flash естетика се ражда, когато техники разработени, за да се справят с ограниченията и силните страни на Flash, се пренасят и в другите медии.

По-голямата част от всяко изкуство е продукт създаден не от начинаещите, изучаващи формата, нито от майстори, които са се научили да преодоляват нейните ограничения, а от средно напреднали - тези, които все още разчитат на шаблоните и най-очевидните начини за използване на предоставените им средства. Мрежата представа голяма библиотека с примери за такива Flash презентации на средно ниво, а и тук е мястото, където се създава новата Flash естетика.

Насъбрала достатъчно критична маса, новата Flash естетика започна да се премества от уеб анимацията към традиционната анимация, телевизионните реклами и музикални видео-клипове.

Техниките на средно-напредналите творци имат постоянен външен вид и усещане - външен вид резултат от маниера за използване на инструментите, с които разполага Flash, по стандартния и най-очевиден начин. Веднъж разпознали този външен вид и усещане, става забавно - своебразно културално вехтошарство - да отделяш елементите на Flash естетиката, които са започнали да засягат нашата култура.

Flash естетиката има определен брой елементи, които я отделят от традиционната анимация. От тях, аз ще се занимая с четири: scaling, 2-D стил, дебели очертания и движение без цикли.

Scaling

Най-главен измежу тях: променяне размерите на елементите без притеснения.

Традиционната анимация използва слоеве изображения, наслагвани върху празен кадър, за да се създадат основните и фоновите образи (герои). Веднъж нарисуван, един образ (герой) рядко се прерисува в различна големина. Само прерисувайки изцяло елемента, можете да получите по-голяма (по-близка) версия на образа (героя).

В оргиналните филмчета от поредицата Looney Tunes на Warner Bros., прасето Порки излиза от дупка в центъра на екрана и след това дупката се затваря зад известната му опашка. По някакъв начин, тази затваряща се дупка симулира това, което камерата би могла да направи в края на сцена заснета в близък или средно отдалечен план: да се отдръпне.

Защо камерата просто не се отдръпне? Защото всеки кадър от едно такова движение изисква изцяло прерисуване на Порки и фона зад него в различните размери. Свиващата се точка (която също се появява и в интрото на филмите с Джеймс Бонд) симулира движението на камерата “назад”, без да е необходимо да се променят размерите на образите в анимацията.

В истински филм, обаче, често се случва актьорът да се приближи към камерата или обратно. “Zoom-in”, “Zoom-out” ефектите, отдръпването и приближаването на камерата са основна техника при създаването на традиционните филми и видео-клипове.

Векторната основа на Flash дава на анимацията възможността да се постигат подобни ефекти с минимални усилия. Забележето колко е лесно да промениш размерите на обект във Flash. Тази промяна може да се направи с едно кликване. Колкото е по-просто да се направи нещо във Flash, толкова то има по-голям ефект върху Flash естетиката.

Виж: Gorillaz: Clint Eastwood.

2-D стил

Ако оставим настрани от фима Final Fantasy, 2-D анимацията преживава едно възкресение чрез Flash естетиката. Отново, Flash технологията е ключова.

Плоските анимации без никакъв слой сенки са характерни за Flash филмите. При много видове 2-D илюстрации, слоят със сенките се използва, за да се повдигне един елемет от фона. В компютърната анимация, най-реалистичните сенки се създават с alpha-канали.

Alpha каналите позволяват да се създадат такива сенки, които всъщност се преливат с фона, върху който са разположени. Когато героят е на зелена поляна, вместо да имаме една напълно черна сянка, аlpha каналите позволяват на зеленото на тревата да прозира.

Без такова преливане, сянката е тежка и представя себе си като отделен аспект на стила вместо като проста поддържаща характеристика.

Alpha каналите, обаче, изискват повече процесорна мощ. За да покаже едно плоско избражение, компютърът просто трябва да реши кой пиксел с какъв цвят да замени и след това да го направи. Ако има отделна площ с един и същи цвят, компютърът просто трябва да изчисли границите й и да запълни всичко между тях.

Но при alpha канална сянка, компютърът трябва да изчисли точно колко да промени сегашния цвят на пиксела в проценти от оригиналното изображение и проценти от сегашния фон.

Това трябва да се направи за всеки пиксел, който се обновява. И няма трикове позволяващи големи площи да се запълват с един и същи цвят. За да могат Flash филмите да врвят на нормална скорост, първо се премахват alpha каналите.

Но ето и заобиколния път: Забавянето заради alpha каналите изчезва, когато Flash филма се рендерира във видео клип. Ако един Flash филм се рендерира кадър-по-кадър в поредица от видео изображения, изчисленията се правят само веднъж. След като се създаде видео файла, скороста на възпроизвеждане вече не зависи от alpha каналите, защото Flash филмът вече е плосък. Повече няма нужда от изчисления!

И така, когато видим плоски изображнеия без отделен слой със сенки във, например, видео формат, ние виждаме възпроизвеждане на ограниченията на Flash технологията в други медии - новата Flash естетика в действие.

Виж: Elwood: Bush.

Дебели очертания

Дебелите линии, които обграждат елементи на филма са често срещано явление във Flash анимацията, заради ниската резолюция на средностатистическия монитор.

Тези линии помагат на елементите да "изпъкнат" напред и в ценъра. При ниска резолюция на монитора (когато потребителят е на по-малко от 60 см от екрана) такова визуално наблягане е решаващо за отделянето на елементите на преден план от фона.

В традиционната анимация това е от по-малко значение, защото зрителят обикновено е доста по-далеч от екрана, всеки пискел заема по-малко място и затова се увеличава резолюцията на изображението. (Забележете това, че ширината на очертанието на един Flash елемент може да бъде определна само с две кликвания.)

Виж: Guided By Voices: Glad Girls.

Движение без цикли

Четвъртият елемент на Flash естетиката е липсата на цикли в движението. В традиционната анимация, когато героите се движат по екрана, се използват цикли - поредици от изображения, в които ръцете и краката се местят както когато ходим.

Но във Flash естетиката, героите често са лишени от това движение - нямат походка и не ходят. Те просто плават по екрана.

По мое впечатление това е така, заради обема на файловете и работата. За да се създадат допълнителните движения необходими за един цикъл от четири изображения, е нужно да се създадат още три изборажения. Лесно решение за средно напредналия Flash аниматор е просто да накара героя, който вече е нарисуван, да се носи по екрана. Това не само намалява работата на аниматора по изрисуване на новите изображения, но и намалява времето за сваляне на файла.

И отново, това става част от новата Flash естетика след като бъде използвано в другите медии. Когато музкален видео клип показва замръзнало избражение, което се мести по екрана без допълнителен цикъл, ние виждаме как техники създадени да се справят с ограниченията на Flash се отразяват в медия, в която няма няма подобни ограничения.

Виж: Heavy.com.

Отвъд

Отвъд тези примери, ние ще виждаме Flash естетиката и в други произведения като клипа на Джанет Джексън All For You, където фоновете притежават някои елементи в стила на тази нова естетика.

Телевизонните реклами, печатните реклами и билбордовете ще са следващите. Както неподвижните, така и подвижните изображения ще бъдат засеганти от това течение - а изобразителното изкуство и комерсиалното изкуство ще имат още един източник за нови идеи.

Добре дошли в 21-ви век. Първо течение във визуалното изкуство е вече тук.