ISSN 1312-0379

Главна > Статии > Мнения

Не прави нищо. От Ким Ливайн.

Истинска история. Бивша лондонска месарница трябвало да бъде превърната от новия й собственик в модно кафене. Бил нает интериорен дизайнер, който след като изучил проблема внимателно, решил да не променя нищо. Нито дори името – „Месарят”. Кафенето отворило врати и хората седели сред куки за месо, пиейки кафе и разговаряйки. Бизнесът потръгнал. Собственикът бил възхитен. Но не толкова, колкото бил възхитен дизайнерът, на когото било заплатено да направи точно нищо.

Както предполага историята, да не правиш нищо не означава мързел, а пък простотата не означава да бъдеш простак. Решението, макар лесно за изпълнение, било мъдро от гледна точка на дизайна. И то било реализирано, защото един умен и уверен дизайнер успял да разбере какви силни усещания и разнообразие ще вдъхне оригиналния интериор на месарския магазин на едно съвсем обикновено иначе кафене. Нищо(не)правенето е пример за ефективна употреба на ресурси. Дизайнерът е извлякъл полза от така създадената автентичност, която иначе никога не би достигнал, ако бе започнал на чисто. Иновации от този сорт придават нов смисъл на фразата „икономия на средствата”.

Нюйоркският артист Джовани Гарсия – Фенеш работи по подобен с икономичността си начин. Той казва, - „Искам да взема формите на модерното изобразително изкуство и да ги накарам да носят нов смисъл като ги употребявам по грешен начин, ползвайки стария речник, за да кажа нови неща”. Една картина, Смърфет, изобразява анимационната героиня без нейното тяло – само дрехи и коса стоящи на своите правилни места. Премахвайки елементи вместо да ги добавя, артистът създава интересна деформация в новопоявилото се празно пространство, поради което от творбата може да бъде извлечен нов смисъл.

И така, нека поговорим за празното пространство. Дизайнерите отдавна познават неговите функция и стойност. Но е ли празното пространство, буквално, нищо? Липса на съдържание? Едва ли. Празното пространство може да бъде най-важния елемент на композицията, носейки отговорността за четливостта на дизайна, за привличащия погледа контраст, за неусетната му сила, за неговия баланс, за неговата красота, за неговия успех. Решението да се използва празно пространство е важно и е важно да се научим да го използваме добре.

Помислете върху това: да бъдеш редукционист за един ден. Да редуцираш своя дизайн до минималния брой цветове, стойности, форми, линии и текстури. Използвайте празно пространство вместо изображение, или поставете едно изображение сред море от празно пространство. Използвайте черно, там където обикновено бихте използвали цвят. Изпробвайте прост без серифен шрифт вместо някой по-шантав. Изкушени сте да обновите лого или опаковка? Упражнете своите мускули в „нищо(не)правене”. Запазете съществуващия дизайн и го променете леко, или го използвайте по различен начин.

Тези техники разголват медията до най-чистата и форма. Предизвиквайки самите себе си да създаваме добър дизайн без да използваме една торба с трикове, ние ще преосмислим своите идеи и ще преоткрием основите. Ще възвърнем тази цялостност, която ще ни е нужна за да оцелеем като дизайнери през двадесет и първия век.

Най-добрите ни дизайнерски решения се случват, когато до най-голяма степен осъзнаваме стойността на посланието и същността на идеята. Ние постигаме това осъзнаване само като изоставим традицията на фабрикуване на образи, съсредоточавайки се върху идеята толкова дълго, колкото е необходимо, за да я разберем наистина. Независимо дали ще решим да направим всичко, нищо или нещо друго в промеждутъка, ние ще знаем, че сме постигнали нещо стойностно, когато нашето възприятие за комуникацията и възприятието на аудиторията ни се превърнат в едно.