Списание за дизайн, визуална култура и Новата медия.
В началото на деветдесетте години на миналия век в света на персоналните компютри започна епохата на изключително бърз и постоянен напредък. Повяваха се непрекъснато нови технологии, а старите се усъвършенстваха в значителна степен. Стана възможно изпълнението на задачи, които преди отнемаха времето на цели екипи от инженери, математици и други висококвалифицирани специалисти, за далеч по-кратки срокове и с далеч по-малко усилия. Тогава се появи един нов термин - "технологично неравенство".
Както знаем от уроците си по икономика, богатството на дадено общество не е разпределно поравно между всичките му членове. Не само, че не е справедливо разпределно, но е безспорен фактът, че например в любимата ни родина доходите на най-богатите 10% са десетки пъти по-големи от тези на най-бедните 10% от хората. За съжаление това не се отнася само до България, а е характерно за всяка една нация по света.
Но все пак си говорехме за компютри, нали? Е, помислете си само за миг, че в момента четете тези редове от компютърен екран. Спомнете си колко стотици долари струва компютърът, който използвате сега. Спомнете си каква беше сметката ви за телефон последния месец. Сещате ли се за какво става въпрос? Става въпрос за това, че вие можете да изполвате стоки и услуги, които струват значителна сума пари. А колко хора по света и у нас могат да се похвалят със същото? Мога да ви уверя, че далеч не са толкова много, колкото би ни се искало.
Същността на понятието "технологично неравенство" се състои в това, че голяма част от населението на света не може да си позволи да използва компютър (било то защото няма пари, било защото няма подходящи условия като ток например, било защото страда от някакви физически недостатъци и т.н.). По този начин хората, които имат достъп и знания да използват компютър се оказват в далеч по-изгодни позиции от останалите. Те по-лесно могат да се обучават, по-лесно и бързо вършат работата си и дори по-лесно си намират работа.
През последните няколко години Интернет вече набра достатъчно сили, за да бъде приеман като значителен фактор в обществените отношения (икономически, културни, политически и др.). Но той оказа голямо въздействие върху по-нататъшното увеличавне на дистанцията между технически богатите и технически бедните.
Далеч не всички хора, които имат достъп до компютър, имат в същото време и достъп до глобалната мрежа. Издигат се все по-високи стени, които могат да бъдат преодолени с далеч по-големи усилия - 1) от икономическа гледна точка средствата необходими за достъп до интернет са още по-големи, 2) от гледна точка на достъпността - не всеки има телефонна линия и 3) от гледна точка на инвaлидите, които изпитват дори още по-големи трудности при сърфирането из Интернет.
Но за нас най-големият проблем е, че този който ползва Интернет всъщност получава огромни капитали под формата на информация. Той винаги ще знае нещо в повече, нещо което ще му помогне да спечели повече, нещо което ще го постави над съседа му без достъп до информация. В тази връзка, ако променим термина "технологично неравенство" в съответствие с измененията в контекста, то той вероятно би звучал като "информационно неравенство".
Нека само ви очертая картината на това, за което говоря.
В САЩ две трети от хората имат достъп до интернет. Компютрите са наистина навсякъде. Подобно е и положението на Стария континент. В Япония развитието на технологиите и интернет в частност е дори още по-голямо. От друга страна обаче са огромните както по територии, така и по население страни от Азия - като Китай, Индия, Пакистан и др., от Африка и от Латинска Америка, в които положението е коренно различно. Там цари глад и мизерия (разбира се в различни степени), а какво остава за равнището на образованието или пък информационните технологии?
И ако е вярна сентенцията, че богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни, то тогава със същата сила би важало и твърдението, че информираните стават все по-информирани, а неуките - все по-неуки. Вероятно няма да ви изненадам с мнението си, че в това отношение нещата в България съвсем не са оптимистични.
Според различни проучвания едва около 500-600 хил. души имат достъп до Интернет, а това означава под 10% от населението на страната. Друг е въпросът колко български страници предлагат смислена информация. Освен всичко това малко са частните лица и компаниите, които биха искали да влагат парите си в Интернет.
Хубав въпрос! Намирането на верния отговор (или отговори), обаче, съвсем не е лесно.
Смятам, че като уеб разработчици нашата основна задача трябва да бъде създаването на все повече сайтове. Имам в предвид сайтове, които са красиви, удобни за използване, достъпни за хората с физически недостатъци и най-вече носещи възможно най-много информация. И тук идва най-важната част - информация, която да е на български и за българи.
Може да прозвучи като лозунг на националист (какъвто, уверявам ви, че не съм), но защо по дяволите американци, англичани, французи, австралийци или каквито и да било други граждани на развитите страни ще имат толкова преимущества пред нас? Защо да не използваме нашата нова медия за постигането на цели, които достигаме толкова трудно по други пътища?
И наистина, ако всичките ни усилия не са предназначени за създаването на българско съдържание, какъв смисъл ще има сайтът ни да е красив, след като художествената му стойност няма да бъде оценена? Защо ще се мъчим да създаваме удобна навигация и интерфейс, след като те няма да имат полза за българите? Защо да създаваме сайтове, които не се грижат за слепите, глухите или сакатите ни съграждани, които също имат огромна нужда от информация?
И ако ние, уеб разработчиците, положим поне някакви усилия, дали това няма да допринесе за намаляване на информационното неравенство? Идеята е проста и затова е вероятно да заработи:
Звучи ми логично. Оства да проверим дали работи!
Статия в категория Мнения
Ключови думи: divide, достъпност, инвалиди, физически недостатъци, равенство, стандарти, информация
Все още не можете да намерите онова, което търсите? Защо не пробвате с това малко поленце отдолу (подсказки: въвеждайте повече думи; пишете на кирилица; използвайте по-конкретни понятия.)